Подари ми книга

Най-хубавият и най-личен подарък.
Специално да избереш книга за някой. Или случайно.

Първата ми книга подарък беше за Него (него тогава). Виктор Пасков, „Алилуя”. Не я купих за него, купих я за себе си. Той не четеше книги, четеше страшно много учебници. Художествена литература не четеше. Прочетох я. Разделихме се. Книгата ми стана една от любимите, автора също. След време пак се събрахме за няколко месеца. Прочетох я пак.
Няколко години след това Виктор Пасков почина и аз си я купих.

После дойде рожденния ден на първото ми, вече бивше, гадже. Подарих му "Джонатан Ливингстън Чайката”. Бях забравила, че съм поканена на купона и му я избрах от наличните мои. Книгата беше една от любимите ми. Отидох на купона, подарих му я. После се напих и напуших, докарах си безпаметна вечер по жесток начин. Накрая прекарах половин час в тоалетната, за да се съвзема. Тръгнах си без да си взема довиждане с никой.

„Вила инкогнито”. Купих си я, прочетох я и я сложих в папка Любими. Друг рожден ден, ние пак без пари. Рожденика ни е приятел, с който се виждаме от време на време и напиваме. „Вила инкогнито”, която подаряваме. Шумен купон с неприятни непознати лица. Поредното пиянство. Не искам да си говоря с никой. Някакъв странен младеж ни заговаря. Казваме му, че ципа му е разкопчан. Той се усмихва и казва, че това е целта му. Някакви мацки да забелязват, че ципа му е смъкнат и да му го казват.

Купих си „Вила инкогнито” отново. Пак рожден ден. Отново леко смахнат приятел има рожден ден. „Вила инкогнито” – само за него. Отиваме на купона, който започва на 14-ти февруари, празнуваме Трифон зарезан до 12ч. и след това рожден ден. Огромен апартамент, хол, който прилича на бар, голяма плазма и Depeche mode ни пеят на ушенце цяла вечер. Масова свинщина, много смях. Става12ч. Всички сме се превърнали в пияни и напушени тикви. Хората си тръгват. Аз оставам да доПразнувам. Влизам в хола. Всички младежи със смъкнати панталони и танцуват. Те така правели. Като се напият. Прибрах се на сутринта, платих си таксито и се оказах с 10 лева повече в джоба си... Нищо не бях правила с момчетата със смъкнатите панталони.

Моят рожден ден. Живея странен живот в тъжна връзка. Спряла съм да чета. Живея в постоянно неспокойство. Книгите стоят скрити в куфара. Не искам да ги поглеждам. Напомнят ми само за миналите ми свободни години. Най-добрата ми приятелка ми подарява „Аутопсия на една любов”. Съвсем навреме. Съживи ме за малко.

Работя в рекламната агенция. Той се появява на третия ми работен ден. Луд човек, жизнен и енергичен. Харесва ме. Чуди се как да ме впечатли. Разказва за Родопите и за палатките. За звездите. Не му обръщам внимание, гадже е с моя колежка. Аз си имам гадже, макар и тъжна, не виждам веселите хора по пътя си. Появява се с две еднакви книги...”Вила инкогнито”. Казвам му, че до сега съм я имала два пъти и винаги съм я подарявала. Той се смее: „ Защо мислиш, че съм си купил две?”. Дава ми да я прочета пак. Една година след това напускаме агенцията. Той ми я подарява.

За Коледа Му купих „И други истории”. Постепенно Георги Господинов престана да бъде любимия ми съвременен български автор. Но Му подарих книгата заради един разказ. „Божури и незабравки”. Мисля, че не го прочете.

Той ми подари Оскар Уайлд за рожденния ден. „Афоризми”. Целуна ме по бузата и ми я подари. Беше му много трудно. Един от любимите ми подаръци.

За рожденния си ден, моята най-добра приятелка получава „Коприна”. Прочитам я на един дъх. До тогава не бях забелязала човекът, който й я подарява. Оказа се, че си приличаме - асоциален тип, който чете. Така случайно намерих човек, с който да говоря за книги.

Аз й подарих „18% сиво”. Знаех, че я иска. Вървяхме с него по Раковска. И Той ми обясни какво всъщност означава 18% сиво.

Купих „Коприна” за един мъж, който за малко размъти сивия ми живот.
Вече ми беше подарил „Вила инкогнито”.
Подарих я на друг, много близък приятел, който не живее в България. Прекалено лична ми беше.

Показах блога си на момчето с „Коприна”-та. Той ми подари „Непосилната лекота на битието”. Има книги, които нацелват моменти от живота ти и изминали такива.
Каза ми за Реймънд Карвър. И една вечер получих „Късмет”.

В книгите, които четем винаги има по нещо за нас са самите. Това е като с хороскопите, винаги можеш да откриеш по нещо за себе си, стига да търсиш и вярваш. Така са написани.
Когато подаряваме книга, подаряваме по нещо от себе си. Без значение дали книгата е взета в последния момент от нашата библиотека или мислена и купена. Книгите остават за цял живот и пазят спомените за моментите около тях.
Помня книгите, които съм чела около важни моменти. Много силмо помня „Паула”.
Помня какво съм подарявала и на кого. Помня какво са ми подарявали.
Книгите на споделените ми любови, на големите ми пиянства, на разделите ми, на несподелените ми любови, на вечните ми приятелства.


Подари ми книга