Така ще ме запомни, с червените кецове Converse, с червения суитчер.
И усмивката само за него.
С тъгата в очите ми и усмивката ми сутрин.
Само за толкова кратко разбра, че мога да се смея силно и от сърце.
И как без никакво усилие ме накара да се усмихвам. Естествено.
Нямахме последна среща, имаше последно среднощно обаждане.
Няма да има и последен e-mail сигурно.
Personality... и с нея каза, че ще ме запомни. С червените кецове, червения суитчер, personality и онази пола на цветя.
Поиска ми списък с книги и с филми.
Може би никога няма да ги прочете или гледа. Но поиска.
Ще запомни първата ни среща и как ме е видял да танцувам, как съм му пожелала лека вечер и за малко да си тръгна.
Двете вечери на Fest-а ще запомни. За третата само ще се сети защо не отидох.
Ще запомни, че не успях да стана кифла гърл.
Ще запомни, за да се върне.
Ще помни, докато ме забрави и червеното на кецовете ми избледнее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар