След морето

Трудно се свиква да имаш асфалт под краката, вместо пясък.
Трудно се свиква да стоиш да един стол, пред един компютър по цял ден, вместо да сменяш плажните столове под една тента.

Морето не беше Черно.
Не беше и пиянско. Аулина не влезе в употреба. Винаги знаех къде ми е главата, за мое голямо съжаление.

Любовно беше. Трудно, но любовно.

Не прочетох нито една книга. Прочетох Уелбек, само до половината на „Възможност за остров”. Не се чете на плажа с хора около теб. Чете се на спокойствие.
Открих една интересна авторка.
Но това море не беше за четене. Беше опит за почивка и забавления.

Една от най-спокойните ми почивки.
Срещи с колеги, които искам да видя.
Лежерни напивания.
Горещи и задушни събуждания.
Много смях. Шеги.
Нови запознанства. Интересни хора.
Силни впечатления. И много спомени.

Пътуване на север.
Хубава кръчма „При Панчо”; безумен Слънчев бряг с хотел-манастир; сън в колата; Дуранкулак и много миди на плажа; къмпинг Добруджа и много ракия, спане в колата, странната баня с хубавия спомен, Тузлата; Шабла, Бай Пешо, домашната ракия и рибената чорба, натуралното „тъй ли”; къмпинг „Свети Георги”, странно спокойно място, с много ракия, сервитьорка с ”ужасно големи цици” и вечно учудена, добродушна физиономия, калкулатор като пишеща машина, още ракия, трева, огън, метеоритен дъжд.

Връщане.
Концерт.

Рожденния ден, подаръка. Който не беше изненада. Вторият подарък. Опит за пиянство. Роклята. Дъвката, която залепих на нея. Бара. Страховете ми. Историите, които чух.

Питката и „вещерското” парти.

Опит да видим изгрева, неуспешен. Виждане на мястото.
Снимки.

И спомените за там. За многото хора. За шума. За играта на табла. За бара със смешните си башХора. За концерта. За втория концерт.

За кафето, което ми правеше всяка сутрин. За прегръдката, в която заспивах всяка вечер. За едно „Обичам те”. За двата подаръка, с които ме изненада.

За трудните взаимоотношения на много хора на едно малко място. За смешните случки на много хора на едно малко място.

За първото море на едни двама хора.

Преди морето

Двете раници, третата е там
Чувала е там
Червените кецки са на краката ми
Четири книги и три списания, едното не е за мен
Две бутилки с алкохол
Лекарства, аулин за тежките сутрини

Стомаха ми е на топка.
Те вече са там, аз заминавам днес.
Преди години пътувах за едно друго море, към едно друго момче.

Сега пътувам към това море, към Него.

Преди години отивах с жестока тръпка и очакване. Със слизането от колата, видях две съученички, които бяха на лагер с тогавашното момче. Незнаеха, че сме „гаджета” и ми разказаха как едната е спала с него едната вечер.

Толкова много години от тогава, този страх стои пак в стомаха ми, заклещил се и не мърда.

Тази сутрин чух приятелката ми, която е там и ми каза, че Той не се е прибрал сам. Лежал на плажа и до него спяла една кучка. През смях й казах да огледа за използвани презервативи. За моя радост това е само куче. Но тъпия страх си е там.

Щетите от нелепи случки в живота ни са много големи. Нанесени веднъж, остават за цял живот.

Още спя с включен телефон до главата си. При спомена как една сутрин се събудих и получих сто sms-а за пропуснати повиквания от баща ми и текстове да му звънна веднага, за да ми каже, това, което вече знаех.

Лоши спомени, които не мога да изтръгна.

Хубави надежди, че всичко ще бъде наред. Че на морето само името му е „Черно", иначе ще бъде много пиянско; много любовно; слънчево; ще има много дни под тентата с книга или в празни приказки; ще има много сутрини, в които ще се събуждам с „къде ми е главата” и защо пече толкова силно в тази палатка; ще има концерт; ще има танци; ще има Неговия рожден ден и специално избрания подарък; ще има поне една прочетена книга от всикчите, които съм подготвила.

Преди морето.