Не се спрях да я чета. Прочетох я не на един дъх, а на една глъдка жадуван чист въдух.
Започна потресаващо, поне според мен. И не ме остави да я оставя.
Днес я приключих.
Докато я четях, търсех интересни факти и разсъждения по нея. За съжаление, на български език не открих повече от това, което пишеше на корицата. Копирано и пейстнато някъде. Обяснения за това що е то прости числа.
Самата книга сама говори много за себе си. И фактите около автора. Физик, на който писането му е хоби. Продадени 1 милиона екземпляра.
И най-странното е, че книгата не е сълзлива любовна история, описваща красивата природа на Италия, малките улички, романтична музика и език, вкусна кухня.
Дори напротив.
Запознаваме се с едно езеро в един парк. Има момиче, което е анорексичка, с този факт забравяме тотално за вкусната италианска паста. Има прекъснати връзки – родители – деца, тема която ми е до болка интересна и преживяна.
После се появява едно момче, математик. Пълен аутсайдер, в което могат да се влюбят само една момиче, с осакатена душа и физика. Пълен аутсайдер като него самия. И другият човек е един гей.
Има малки момиченца, при които движеща сила са злобата и желанието да са първи, тъпчейки останалите. С малки и гадни номерца.
Има и обич, странна, но вид обич.
Връзката, която възниква между момичето и момчето е от тези, които остават за цял живот. Хора, на които самотите се срещат, за да си правят компания и да образуват една по-голяма.
Книгата няма край, в който двама влюбени се събират доживот, след като са се губили и разделяли през цялото време. Няма лутания и чудене. Книгата има край само на страници.
Има продължение и развитие някъде в главите ни.
И се чудя дали тези двама самотници не се събират, само защото историята им е измислена от мъж физик. Кратко, точно и ясно. Без никакви излишни елементи. Като теорема/определение. Тя вече е доказана. Не подлежи на други изследвания.
Защото „Има път, който трябва да бъде извървян от всички, и (че) той предвижда да се гмурнеш, да се потопиш с цялата си глава, да докоснеш дъното и чак след това да изплуваш нагоре, за да си поемеш въздух.”
