Той

Двоумях се как да започна.
Причините да седна и да пиша са много. Въобще живота ми никога до сега не е бил скучен.

Започнах нова работа, пренесох се да живея при Нея.

По навик, винаги когато живота ми поднася предизвикателства, ми е страшно напрегнато, сядам и започвам да пиша. Сега обаче нещата, които мисля няма да остават само за мен.
Това, което имам с Нея все още не може да се нарече любов.
Започна по-скоро като експеримент. Тя ме е наблюдавала известно време. После се запознахме и след няколко срещи тя каза: Искам да заживеем заедно. Приеми, че съм Жена, обичам семейството си, малко съм разхвърляна, и то само по отношение на книгите си, страх ме е от тъмното и от земетресение, не обичам някой да се държи грубо с мен, рядко се усмихвам и не обичам да ме снимат. На което се засмя. Искрена е. Страшно е разпиляна в мислите си.

Всичко започна като сделка. Тя ми представи своите качества (които сто процента са още куп). Каза, че е запозната с моите. Точно така каза „запозната”. Ще се доопознаем в последствие. Тя каза, ще ми се разкриваш постепенно.

Това не е шега. Тя е на 29. Взела е решение да подреди живота си, всяка жена стига до този момент. И полза от това да познаваш предварително мъжете в живота си няма.

Досега съм предприемал много странни предизвикателства в живота си, но подобно никога. Не съм живял с жена. Реших да рискувам, тя се усмихва страхотно, колкото и рядко да е това. Обича да чете книги, има страхотна библиотека, обича да слуша музика, дори любимата ни група от тийнеджърските ни години е една и съща.

Обещах си тайно да я снимам, когато се усмихне следващия път. Прави го по своя си типично женски и хитър начин, леко закачлив и знае, че много ми харесва.

Juno

"Знаех, че хората се влюбват, преди да се възпроизвеждат,
но явно нормалното вече не е на мода".

Какво е да си бременна на 16?!
Какво е да си бременна на 16 в България?!
Какво е да си била бременна на 16, сега да си на 25 и преди няколко дена да си гледала Juno?!

Да си бременна на 16 не е най-прекрасното нещо на света. Факт. Млада си, не си наясно какво ти се случва. Ходиш на училище и в главата ти е завършване на гимназия, евентуално кандидатстване, излизане с приятели, напиване, напушване, шумни купони, липса на спомени и много музика. Живота трябва да се живее до дупка, трябва да се опита от всичко и ти си бременна точно сега. Защото някой не в внимавал. Защото и ти не си внимавала. Защото Да, забременява се от първия път и защото Да, много рядко теста лъже. Не се безпокой, на теб ти се е случило, но на дъщеря ти няма да се случи, защото ти ще й разкажеш всичко с подробности, а и да й се случи ще си до нея във всеки момент, защото тя ще има нужда от теб.

Какво е да си бременна на 16 в България?! Да си бременна на 16 и да живееш в малко еснафско градче в България. Няма по-идилична картинка и нито капчица романтика. Учиш в единствената гимназия на градчето, отличничка си уж, но само в училище, не и в живота. Живота ти се преобръща. Искаш да се самоубиеш, но не като увиеш дъвчащ бонбон около врата си, който да прегризеш, а искаш да скочиш от най-високата сграда. В главата ти само кънти гласа на гинеколога: бременна си моето момиче, много бременна. Родителите ти не реагират точно като тези на Juno. Майка ти припада, а баща ти е най-великият на света. Уравновесено и спокойно ти обяснява, че всичко ще бъде наред. Стига да продължиш с живота си и да учиш.

Какво е да си била бременна на 16, сега да си на 25 преди няколко дена да си гледала Juno?!
Всичко продължава, травмата бива заместена от следващата в живота ти. Обличаш червен суитчер, дънки и кецове, купуваш натурален сок за ром и отиваш да гледаш Juno. Гледаш тази страшно кадърна актриса, която играе страхотно и се смееш, и ти си плаче и отпиваш от рома с натурален сок. Сещаш се за теб на 16, с раздърпаните дрехи, алтернативната музика, тревата и алкохола...

"Знаех, че хората се влюбват, преди да се възпроизвеждат,
но явно нормалното вече не е на мода".

Има уроци, които научаваш за цял живот, има такива, за които се сещаш и си мислиш, че никога не са ти се случили, защото на теб точно това не може да ти се случи, има такива, за които не искаш да се сетиш.
Не е хубаво да си бременна на 16, но се случва. И това не те прави боклук, просто глупава и много невнимателна. Но се преживява, плачеш, страдаш, но продължаваш. После ще дойде миг, когато ще се влюбиш, Той ще те обича и ти него...ще решите, че е дошъл момента да се възпроизвеждате :)
Живота никога не е розов и любовта въобще не е толкова проста, но на 25 е по-различно отколкото на 16.

Другата България на неуспелите

Много пъти съм искала да седна и да пиша за там.
Оше докато бях там. Но все не успявах да събера спомените на едно място.

Ясно е, че спомените не стоят на едно място, взаимно си пречат и препокриват.

Реших да замина за Англия.
Не съм мислила много. Предложението дойде навреме, напреженеието около мен беше стигнало крайна точка на търпимост.
Работех в рекламна агенция, отдел Client service. Всеки ден под пара, срещи, отговорности, на които не им беше момента. И разбира се огромната болка от загубата на любим човек.
Реших да замина. За да забравя уж подредения си живот в България. Дори цената на забравата да беше толкова висока – нискоквалифициран труд. Бях чувала за този тип работа какво ли не, не ми пукаше. Исках да избягам.

Не се бях интересувала в детайли. Никога не съм мислила, че нещо може да ме накара да предприема такова приключение. Заминах за разнообразие.
Исках чрез физически труд да се отърся от болезнени спомени, от пропуснати deadlines, от една тегава обстановка.

Знаех, че ще има много бългaри, че работата ще е тежка. Въобще не мислех за това.
Заминавах с приятел, който беше работил единствено като дизайнер в България. Там ме чакаше приятелка от детството. Исках да видя Англия по този начин.

Попаднах на различен тип хора, които в страната ни нямат голям избор за реализиране, а и нямат такива амбиции, отчаяни от живота си тук и работили какво ли не.

Интересно ми беше да видя тези българи как живеят.

Видях защо не харесват българите зад граница. За много кратко всичко ми беше ясно.

Ние сме големи еснафи, отдаваме значение на битовизмите все едно сме на 70, жените ни се държат като последните повлекани и постоянно плачат някой да ги прасне... а мъжете ни са типичнитите Бай Ганьовци – пият по много, бият се и псуват, грубияни и простаци.
И разбира се тази прекрасна чалга. Слушаме я постоянно, дава ни тонус да симулираме, че работим, слушаме я и се бием, слушаме я докато заспиваме, събуждаме се с нея.

Страшно завистливи сме и сме много бедни. Бедни по душа, ако разбира се не става въпрос за тъпа селска свалка, сбиване или натряскване. Тогава се раздаваме на max. Бедни сме и финансово.

Аз експеримента го направих.

Онези хора си останаха неуспелите българи. Винаги ще има такива ниско интелигентни българи, които ще обикалят света и ще популяризират страната ни.

На мен тези няколо месеца ми харесаха. Вътрешния си мир го, доколкото можах, го постигнах. Прибрах се в Бълагрия, за да се уверя, че някой ден ще се върна в Англия. За да се опитам да живея живота, който имам тук, но по техен стереотип.

Разбрах, че на такова място с такива хора, не искам да попадам отново. Дори за експеримент. Един път става, повече не.

Радвам се, че видях Другата България по този начин. Стряскаш се, плачеш, напиваш се, продължаваш да не понасяш ориенталския ни начин на живот, смееш се, пак се напиваш и накрая се прибираш, за да правиш всичко това тук.

Англия ми хареса много, поради подредения и скучен начин на живот там, заради еднотипното и спокойно ежедневие.

Хората сме устроени да понасям всичко, стига да знем защо плащаме високата цена, а и да незнаем, пак издържаме, нали живота трябва да продължи.

Човек се справя с всичко, трупа опит, пада, става, и е все по-издържлив.

Има интелигентни българи навън, просто експеримента ми беше сред крайно нуждаещи се от пари, от любов и поне малко разбиране.