Хората идват и си отиват от животите ни.
Някои остават за по-дълго, за други сме спирка, на която се задържат кратко.
За трети сме спирка, на която се завръщат. Все едно са забравили нещо...или нас, или себе си.
Мъчно ми е за неосъществените последни срещи, за осъществените раздели.
Дъжд ми е в главата от едни сълзи, където още само напират.
Локви са в душата ми.
Има едни вечни пътешественици. Които ни откриват, за да ни оставят по пътя си за други открития.
„Тези риби нямат очи
тези сребърни риби които идват в сънищата ми,
хвърляйки хайвера и млякото си
в джобовете на моя мозък.
Но има една която идва -
тежка, белязана, тиха като останалите,
която просто се държи срещу течението,
затваряйки тъмната си уста срещу
течението, затваряйки и отваряйки
както се държи срещу течението.”
(Течението, Реймънд Карвър)
Няма коментари:
Публикуване на коментар