Днес попаднах на стари e-mails. Смях се от сърце и ми стана мъчно. Ние вече така не говорим и незнам защо. Постоянно внимаваме.
Кога спряхме да си говорим за: курви, ебане, да си показваме среден пръст като не ни изнася...
1. az pove4e maili e bezmisleno da pi6a 6toto samo 6tepsuvam vodkata i kurvitemama im deeba kurvenska, s 200$ moje6 edna ma kakvotosi iska6 da ya pravi razbira6 li - kakvoto si iska6. iza edna takava kum 30-te traa da se ojeni6, kato znae64e nyakoi regulyarno 6te ya ebe, kusmetliya 6te si akoe tvoi priyatel, pone si4ko mejdu vas 6te si ostane.tuka s 200$ moga da naeba vsyaka mejdu 2050 godi6na vuzrast
2. tya se obidi.tupa putka, kazva mi: iskam da se sre6tnem nav 6 6toto v 7 e mnogo kusno, kazvamdobre davay v 6.15, ne v 6, nikakvo 6.15.ok baby gley si rabotata i si nameri nyakoi deto da gorazigrava6 taka. kakto kazva edin nash friend po-dobre nepridrujen otkolkoto zle pridrujen.
3. a taya za da ya eba 6te otidat i resursi i vreme, ma6te probvam - drugo i bez tva nyama kvo da pravya,osven tva da se opitvam da naeba taya onaya.
4. Tova sa ot belite kahuri deto pak vuv stra6en filmsi se vkarala i toy sigurno ne znae mnogo kvo stava ise 4udi i te vkarva i tebe v 4udene deto pak zimate idvamata mnogo da se 4udite..
5. Dostatu4no e ako uspee6 (se spravi6) da bude6 mila(dobra) s drugite (hora).
Вече се справям, мила и добра съм с другите хора.
Писмата са от 2005 година. Сега е 2009 година, едни три години и половина ми се губят жестоко.
петък, 20 февруари 2009 г.
понеделник, 16 февруари 2009 г.
Пътуване
Пътувах вчера в автобуса, на топло и приятно.
С усмивка на лице. И леко уморена. Приятна умора. И с хиляди мисли в главата.
Колко е хубво да решиш и да заминеш. За два, три дена да избягаш от ежедневието си. Да решиш, че ще ти се случи нещо чудесно и да се случи.
Обикалянето на баровете, концерта, сърдечното посрещане, хубавата и приятелска компания бях куп хубави неща.
С усмивка на лице се събудих в неделя сутрин.
(Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.)
Незнам как се случват тези неща, вероятно има хора, които задължително трябва да срещнем пак в живота си, понеже имаме по нещо неизживяно с тях.
Но като се случи нещо подобно си мислиш, че е само хубав сън. Мислил си го по някакъв начин, представял си си го. Но като се случи те е страх. Колко време ще трае този сън и може ли да бъде е реалност. И после разбираш, че няма значение. Важното е че вече се е случило.
И най-вече - да си на точното място, в точното време, с точните хора :)
С усмивка на лице. И леко уморена. Приятна умора. И с хиляди мисли в главата.
Колко е хубво да решиш и да заминеш. За два, три дена да избягаш от ежедневието си. Да решиш, че ще ти се случи нещо чудесно и да се случи.
Обикалянето на баровете, концерта, сърдечното посрещане, хубавата и приятелска компания бях куп хубави неща.
С усмивка на лице се събудих в неделя сутрин.
(Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.)
Незнам как се случват тези неща, вероятно има хора, които задължително трябва да срещнем пак в живота си, понеже имаме по нещо неизживяно с тях.
Но като се случи нещо подобно си мислиш, че е само хубав сън. Мислил си го по някакъв начин, представял си си го. Но като се случи те е страх. Колко време ще трае този сън и може ли да бъде е реалност. И после разбираш, че няма значение. Важното е че вече се е случило.
И най-вече - да си на точното място, в точното време, с точните хора :)
Памуковите облаци
Памуковите облаци над вас
застилат плътно одеяло,
а вие двете в меката трева
притиснати отдавна сте заспали.
Памуковите облаци над вас
са вече тъмни почернели,
а вие двама в меката трева
телата си един в друг сте вплели.
Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.
Мастило
застилат плътно одеяло,
а вие двете в меката трева
притиснати отдавна сте заспали.
Памуковите облаци над вас
са вече тъмни почернели,
а вие двама в меката трева
телата си един в друг сте вплели.
Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.
Мастило
сряда, 11 февруари 2009 г.
Искам си смеха
Днес се замислих, не може да съм била все тъжна. Няма как. В главата ми изкачат толкова смях и весели случки.
Хора, около мен, които се смеят на моите шеги.
Как вървя по улицата и се смея с цяло гърло. Смеем се всички. Все едно е било преди сто години.
Сещам се как се смея, докато говоря по телефона в старата квартира. Как стоя на дивана, пак там, и се смеем всички.
Как Йордан танцуваше на Созопол, как Йордан танцуваше с чадъра, на Николета на рожденния ден.
Смея се докато надписвам картичките от всички, книгите от всички. Все смешни пожелания. Къде са сега тези хубави пожелания, изместени от: здраве, любов и късмет. Загубила съм чуството явно.
Много ми е трудно, ама все трябва да се сетя и за весели мигове.
Стига вече тъги.
Скоро разказвах за пиянски истории, които са ми се случвали и на хора около мен. И се смях много и то от сърце.
После се сетих как преди разказвах само весели неща и хората около мен се забавляваха. Къде отиде това чуство за хумор незнам. Някъде съм го забутала. А толкова ми помагаше.
Хубавото е, че не само пиянските истории в моя живот са веселите истории.
Весело ми беше сега, когато се видях сега с родителите си. Разговорите с баба ми и дядо ми. Прибрах се от там с усмивка на лице.
Весело ми беше и в първата ми истинска квартира тук. Весело ми беше, когато се събирахме и просто си говорехме, а не се наливахме като сега.
Весело ми беше на онова море в Созопол, когато се запознах с най-добрата ми приятелка и имахме най-нелепата първа пиянска вечер.
Весело беше сутрин, когато се чувахме с нея и се питахме: снощи какво стана?!
Весело ми беше по време на летните ваканции и с приятелите ми онези лета.
Забавлявах се много и с един от любимите ми мъже (като се замисля малко е тъжно, че само с един от тях).
Весело ми беше и в Англия, забавни случки и хора.
Весело ми беше на Нова година и рожденния ми ден, за първи път от много години.
Най-хубаво е да се смееш от сърце, няма значение кое ти помага, алкохола, тревата, любовта, каквото и да е.
Може и да се смееш просто така.
Хора, около мен, които се смеят на моите шеги.
Как вървя по улицата и се смея с цяло гърло. Смеем се всички. Все едно е било преди сто години.
Сещам се как се смея, докато говоря по телефона в старата квартира. Как стоя на дивана, пак там, и се смеем всички.
Как Йордан танцуваше на Созопол, как Йордан танцуваше с чадъра, на Николета на рожденния ден.
Смея се докато надписвам картичките от всички, книгите от всички. Все смешни пожелания. Къде са сега тези хубави пожелания, изместени от: здраве, любов и късмет. Загубила съм чуството явно.
Много ми е трудно, ама все трябва да се сетя и за весели мигове.
Стига вече тъги.
Скоро разказвах за пиянски истории, които са ми се случвали и на хора около мен. И се смях много и то от сърце.
После се сетих как преди разказвах само весели неща и хората около мен се забавляваха. Къде отиде това чуство за хумор незнам. Някъде съм го забутала. А толкова ми помагаше.
Хубавото е, че не само пиянските истории в моя живот са веселите истории.
Весело ми беше сега, когато се видях сега с родителите си. Разговорите с баба ми и дядо ми. Прибрах се от там с усмивка на лице.
Весело ми беше и в първата ми истинска квартира тук. Весело ми беше, когато се събирахме и просто си говорехме, а не се наливахме като сега.
Весело ми беше на онова море в Созопол, когато се запознах с най-добрата ми приятелка и имахме най-нелепата първа пиянска вечер.
Весело беше сутрин, когато се чувахме с нея и се питахме: снощи какво стана?!
Весело ми беше по време на летните ваканции и с приятелите ми онези лета.
Забавлявах се много и с един от любимите ми мъже (като се замисля малко е тъжно, че само с един от тях).
Весело ми беше и в Англия, забавни случки и хора.
Весело ми беше на Нова година и рожденния ми ден, за първи път от много години.
Най-хубаво е да се смееш от сърце, няма значение кое ти помага, алкохола, тревата, любовта, каквото и да е.
Може и да се смееш просто така.
сряда, 4 февруари 2009 г.
Любовно
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Много исках да седна и да Му напиша писмо.
За съжаление няма как да Му го изпратя.
Той е събран от многото мигове с различни хора.
Той е момчето, което ми пишеше писма на ръка; той е и пътешественика, който обикаля света; той е този, който ме търпеше на 19 и беше най-милия мъж; той е този, който обичаше да ме снима постоянно; той е този, който ми изпраща песни постоянно за извинение.
А как ми липсва.
Как ми липсва това да заспи вечер до мен, без уговорки и страхове.
Да ме прегърне и на сутринта, да се събуди до мен с усмивка. Да пием кафе и да отидем на работа.
Да ми звънне през деня и да ме попита как съм. Да се видим вечерта и той да ми подари цвете без повод (а как не обичах да ми подаряват цветя).
Да седнем и да вечеряме на музика. Да гледаме филм заедно и да заспим (със или без секс).
Да ме целуне преди сън.
Да се разплача до него, ако ми се плаче.
Някой почивен ден да станем и да излезем от София, някъде само двамата.
Той да плаче до мен, ако му се плаче, но не от мен. Да го целуна преди сън и да го събудя с целувка. Да му звънна през деня, за да му кажа, че вече ми липсва. Да се видим след работа и да му предложа отидем на кино и да отидем.
Да се посмеем заедно.
Липсваш ми много и ме е страх много. И теб те е страх, нали?!
Искам да ми пишеш пак писма; да обикаляш света, за да се прибереш при мен; да ме търпиш когато съм нещастна, да ме снимаш, без да се притеснявам; и да ми изпращаш песни, защото ме харесаваш, а не за да се извиняваш.
Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази дето има да идва
Или друга да чакам
да сънуваш жената
до която лежиш.
Много исках да седна и да Му напиша писмо.
За съжаление няма как да Му го изпратя.
Той е събран от многото мигове с различни хора.
Той е момчето, което ми пишеше писма на ръка; той е и пътешественика, който обикаля света; той е този, който ме търпеше на 19 и беше най-милия мъж; той е този, който обичаше да ме снима постоянно; той е този, който ми изпраща песни постоянно за извинение.
А как ми липсва.
Как ми липсва това да заспи вечер до мен, без уговорки и страхове.
Да ме прегърне и на сутринта, да се събуди до мен с усмивка. Да пием кафе и да отидем на работа.
Да ми звънне през деня и да ме попита как съм. Да се видим вечерта и той да ми подари цвете без повод (а как не обичах да ми подаряват цветя).
Да седнем и да вечеряме на музика. Да гледаме филм заедно и да заспим (със или без секс).
Да ме целуне преди сън.
Да се разплача до него, ако ми се плаче.
Някой почивен ден да станем и да излезем от София, някъде само двамата.
Той да плаче до мен, ако му се плаче, но не от мен. Да го целуна преди сън и да го събудя с целувка. Да му звънна през деня, за да му кажа, че вече ми липсва. Да се видим след работа и да му предложа отидем на кино и да отидем.
Да се посмеем заедно.
Липсваш ми много и ме е страх много. И теб те е страх, нали?!
Искам да ми пишеш пак писма; да обикаляш света, за да се прибереш при мен; да ме търпиш когато съм нещастна, да ме снимаш, без да се притеснявам; и да ми изпращаш песни, защото ме харесаваш, а не за да се извиняваш.
Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази дето има да идва
Или друга да чакам
Абонамент за:
Публикации (Atom)