Преди морето

Двете раници, третата е там
Чувала е там
Червените кецки са на краката ми
Четири книги и три списания, едното не е за мен
Две бутилки с алкохол
Лекарства, аулин за тежките сутрини

Стомаха ми е на топка.
Те вече са там, аз заминавам днес.
Преди години пътувах за едно друго море, към едно друго момче.

Сега пътувам към това море, към Него.

Преди години отивах с жестока тръпка и очакване. Със слизането от колата, видях две съученички, които бяха на лагер с тогавашното момче. Незнаеха, че сме „гаджета” и ми разказаха как едната е спала с него едната вечер.

Толкова много години от тогава, този страх стои пак в стомаха ми, заклещил се и не мърда.

Тази сутрин чух приятелката ми, която е там и ми каза, че Той не се е прибрал сам. Лежал на плажа и до него спяла една кучка. През смях й казах да огледа за използвани презервативи. За моя радост това е само куче. Но тъпия страх си е там.

Щетите от нелепи случки в живота ни са много големи. Нанесени веднъж, остават за цял живот.

Още спя с включен телефон до главата си. При спомена как една сутрин се събудих и получих сто sms-а за пропуснати повиквания от баща ми и текстове да му звънна веднага, за да ми каже, това, което вече знаех.

Лоши спомени, които не мога да изтръгна.

Хубави надежди, че всичко ще бъде наред. Че на морето само името му е „Черно", иначе ще бъде много пиянско; много любовно; слънчево; ще има много дни под тентата с книга или в празни приказки; ще има много сутрини, в които ще се събуждам с „къде ми е главата” и защо пече толкова силно в тази палатка; ще има концерт; ще има танци; ще има Неговия рожден ден и специално избрания подарък; ще има поне една прочетена книга от всикчите, които съм подготвила.

Преди морето.