Alfa Kentauri

Срещите със стари приятели и бивши колеги винаги си носят носталгия с привкус на махмурлук на сутринта.

И винаги се връщаме към едно минало с лека усмивка и много алкохол.

Винаги има лица, които се радваш да видиш и да откриеш разликата.
И колко добре звучи: Много добре изглеждаш.

Как от темите и спомените за общата ни работа, малоумни клиенти, инфарктни кампании, минаваме към това кой с кого се разделил, кой с кого се ебе сега.
Кой колко е щастлив.
Кой колко се напива, колко пуши.

Момченцата разказват за новите си коли, мотори, скутери. Как отиват на палатки за почивните дни.

Момиченцата разказват за новите си ебачи, за работата си, за това как едни ще бъдат на All inclusive в Гърция и ще откриват Брилянтин в Слънчев бряг, други на палатки, някои за Ница, други как още се напиват безпаметно.

За това колко сме различни.

Сетихме се за Алфа кентавър, говорихме за бъдещите си бизнес планове с детски градини и заведения "за мезета", за Mall of Svejen.

От време на време се сещахме да изкрещим онази безумица: гад-женцаааа. И се кикотихме като идиоти.

И толкова наздравици. За моята нова работа, за дипломирането на една бивша колежка.

Говорихме за книги, разменяхме имена на автори. Филми. За много тъжни филми, които задължително ще ми харесат.

С тези хора никога не сме били еднакви, но все е имало нещо, което ни е сближавало. Дали работата, дали големите напивания още в офиса.
И е толкова приятно.

Това е хубавото на такъв тип работа, събира много различни хора, с различни интереси, с различни статуси. И ги сближава много. За добро.

Защото, където и да го видя, винаги ще има за какво да говорим, защото още имаме общите си интереси, имаме общи приятели, общи любими заведения.
И сме отчаяни самотници като всички на нашата възраст. Като тези хора снощи, като моите приятели, като всички с които имам общо.

Отвън той попита: как си. Аз казах: добре, взех му цигарата от устата и си тръгнах. Как съм се прибрала не помня.

Чаршафи на овчици

Високи тавани, голям, стар апартамент.
"Ще ядеш ли?"
"Да, а ти ще ебеш ли?"
Смях.
Шеги на дребно.

Чаршафи на овчици, червени чаршафи на овчици.
Susana Baca от I-pod.
Голяма библиотека.
На бюрото "Кафка на плажа".

Порязан пръст.
Разлята чаша с узо.
Цигари.
Шеги.

Сън или не, на кой му пука.

За нощната любов

"Night Nurse"

Tell her try your best jest to make it quick
Whom attend to the sick
'Cause there must be something she can do
This heart is broken in two
Tell her it's a case of emergency
There's a patient by the name of Gregory

Night nurse
Only you alone can quench this Jah thirst
My night nurse, oh gosh
Oh the pain it's getting worse

I don't wanna see no doc
I need attendence from my nurse around the clock
'Cause there's no prescription for me
She's the one, the only remedy

Night nurse
Only you alone can quench this Jah thirst
My night nurse
Oh the pain it's getting worse
I hurt my love

I don't wanna see no doc
I need attendence from my nurse around the clock
'Cause there's no prescription for me
She's the one, the only remedy

Night nurse
Only you alone can quench this Jah thirst
My night nurse
Oh the pain it's getting worse
I hurt my love

And I'm sure
No doctor can cure
Night nurse
Night nurse

Приказка

Къща на 100 години
Тридесет човека
Десет палатки
Компанията ми от преди десет години
Обхват само на първата могилка и пътя за язовира
Литри ракия, бира, вино и мента
Нещо за пушене
Превръзки, аулин, аналгин и презервативи
"Аз обичам мач и боза" се чете еднакво и от двете страни
Кола в дерето, трактори и местни

Първата вечер стоях сред приятелите ми от десет години и се чудех има ли разлика. Имаше хора, които не познавах въобще. Говореше ми се с всички, колкото и странно да беше. Смях се много.

Запознах се с едно момче, разпитвах го за живота му. Как се живее в България, в малко по-малък град, след като си живял и учил в Париж. Ами, добре. Има хубава работа, живее сам, кара колело всеки ден, пие с приятели от време на време.
Извиних му се няколко пъти за прекаленото любопитство.

Колата падна. Всички около нея. 11ч. вечерта, пияни, напушени, избутват кола с трактори. За местните ние бяхме атракцията, за нас те бяха.
Викове, алкохол, шум.

Около огъня. Първото ми гадже. Вече доста пийнали. Питам го какво се промени при теб. "Само това, че имам дете, иначе съм същия калъф." Винаги съм знаела, че ще си остане такъв, но не му го казвам. Беше ми някак познато да стоя до него и да говорим. "Още си ми слабост." Изненадах се. Спрях да мисля. Само си сипвах още и още.

Не се бях чуствала толкова спокойна от много време.
Приятелите ми от толкова много години, които не бях виждала скоро.

Незнам как и кога съм си легнала.
Само си спомяням, че исках да пусна sms: "Той няма да идва, как е купона при вас." Но не можах, обхват нямаше, a и главата ми.

Сутринта, нормалното главоболие, силно слънце.

Слизам при другите, които вече са станали, един по един започват да излизат от палатките, от къщата. Всеки с блуждаещ поглед, "имате ли аналгин, аспирин, нещо за глава". Кой, кога и как си е легнал незнае. Смешно ми е и лошо.

Купил ми е кафе. Пия кафе, дори не казвам, че не обичам нито сметана, нито захар (явно ставам добра).
А ми е лошо.

След един час колата е извън дерето.
Всички доволни се смеят, "ами сега ще скучаем, няма какво да правим, да бутнем още една кола".

Заминават да играят футбол, за да изтрезнеят, аз лягам на големия стол да чета. Време е за бира.
И в един момент идва той. Не мога да повярвам, смея се. Имал работа на тяхната къща, мръсен, целува ме по бузите. Ще дойде да пием вечерта.

Чета книга на слънце. Няма такъв кеф. Още ми е лошо.
Идват да ме вземат да ходим в местния "Рай". Пия бира и ям кебапчета, класика. Само шеги за предната вечер.

Взимам недопитата си бутилка с бира и се връщам в къщата. Местни ме спират да ме питат за колата.

Язовир, бира, конете се къпят. Не искам да свършват тези два дена.

Връщаме се, салати, пак ракия. Не мога повече. Само бира. И пушим много.
Той пак се появява с някаква девойка. Притесних се. Не исках да говоря с никой.
Идва да ме види, запознава ме със сестра си, говорим половин час. Смеем се. Говоря със сестра му. На нея й е интересно, не живее в България, говорим за Полша. Разказвам й за Ина Народната. Смее се.
Говоря пак с него, пушим около огъня.

Беля картофи, после лук. Момчетата готвят. Музика, танци. Някакви двама странници се появяват. Запознаваме се. Пушат и пият с нас.

Искам пак така.

Завършвам вечерта като гледам две местни девойки, доведени от някъде. Които ходят ръка за ръка до тоалетна. Селска, скована тоалетна. Без огледало. Какво си пудрят. Безмозъчните главици сигурно. Много са ми интересни, пиха от всичко, искат да се напият. Май някой ще ги ебе. Не са моите приятели, те не им обръщат внимание.
Лягам си.

Събуждам се без главобол. Странно ми е. Искам само кафе, не аналгин, не аулин. Само кафе в местния "Рай".
После отиваме на църква, Цветница е.
Връщаме се, аз пия една мента и пушим за последно. Той идва да пие кафе с нас и си говорим. Да се видим в София за по бира. Само се усмихнах.
Ще тръгваме.

Тръгнахме си. По пътя поздравителен концерт по БНР. Смеем се в колата.

Дебили

Наистина мислим, че ще живеем сто години или поне осемдесет. Като нашите баби и дядовци.

За съжаление поколението на родителите ни не живее толкова. Живеят до петдесет-шейсет.
Незнам ние до колко, но не вярвам да е повече. Така и живеем, за кратко. Пием, пушим, пак пием, пушим, не спим.
Правим глупости постоянно, късаме си нервите постоянно. И мислим, че ще бъдем вечни.

Такъв ни е живота.
Ще има много "утре".
И си мислим, че на трийсет, ще изглеждаме пак като на осемнайсет.

Само, че сме сбъркали жестоко.
Времето си оставя отпечатъка и си иска своето.

Не мислим за другите, те издържат, те ни издържат.
Можем да правим каквото си искаме с тях. Те все ще ни харесват, ако ще да сме най-големите задници на света. Нали веднъж в месеца сме мили с тях. И те знаят, че въпреки всичките ни лайна към тях, ние ги обичаме.

Само, че както се държим с тях, такива тъпанари сме и със самите себе си.
Егоисти, смешници, лишени от чуство за самосъхранение.
Забързали сме се да остареем.

А в огледалото всяко сутрин ме гледа една друг Аз. Други очи, друга кожа, друго изражение. Няма усмивка, един блуждаещ и тъп поглед.

За къде бързам незнам, и ти незнаеш.
Поне приятелите ми има с кого да бързат и то в една посока.

Аз се блъскам от стена в стена.

В събота, тази жена, която ме познаваше от петнайсет минути, каза: ех, тези дълбоки, тъжни, очи.
Доплака ми се, ама нали слънцето грееше толкова силно, в душата ми беше весело.

Големи слепци сме.

Концерт

За съжаление, вече ги няма онези концерти в О'Шипка.
С вход 2-3 лева.
Две-три бири най-много, че трябва да има за такси. Изпиеш ли ги, ходиш пеша по моста Чавдар в 3ч. през ноща и ти е едно весело.

А вчера бира след бира, много бири, незнам колко.
Не се пуши. Супер.

Блъскаш се като за световно. Някакви чанти ме ръгат отвсякъде.

Смеем се с моята приятелка, същата асоциална тъпачка съм. Не искам с никой да говоря. Освен глупости на висок глас.
"Жоро, ти ли си?" И се смеем в един глас. След час се сещам, че се казва Цецо. И ми е бил клиент в агенцията. Става още по-забавно.

Също като преди време.
"Приятелката ти е много иронична."
Пак се смеем, разбира се, че съм.

В един момент започвам да говоря. Почивка между двете групи.
Забелязвам какви жени има около мен (мъже почти няма), започвам да се забавлявам.
С много грим, направени, специални и се оглеждат за пияните си жертви.
Мацки!
С дамски чантички, които блъскат навсъкъде. С малките им душици навряни там.
Къде сте тръгнали, бе девойки. Нуфри ви пее:
"ей ти малкия вътре във мен полудява все
повече с всеки изминал ден.
не му понасят от billa храни нито
нашити български дивни (пачи) жени."

А те се кикотят и пият бира, от чаша.
На концерт сме бре.
Има някви изпаднали двойки, които се отъркват до нас. Има и двойки, които въобще не са изпаднали.

Покана за Великден. Вила, язовир, лодки. Дори професионален готвач. Забавлявам се. Имам 7 секунди да реша. Заминавам или не. Разбира се, ако нямам планове с мама и тати. Нямам...мама, иначе планове ще изкочат. Мога да взема приятеля си. Няма проблем, ако го намеря до тогава.

Страхотен концерт.

" Имам да ви връщам четири лева. "
" Супер, купи четири бири за тях."
Милия, гледа и незнае какво му говоря.

Само да не падне пуловера от камилска вълна. Дали зная ли какво е камила. Незная, не ме ли виждаш, че излгеждам тъпа.
Как тъпа. Така, такова ми е изражението.
"как се казваш. пънчо пънчо .. оу, да!!"

За малко да заприлича на концертите от преди години.

wrong

http://www.youtube.com/watch?v=5bsXOcK9_Cw

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong

Wrong

There's something wrong with me chemically
Something wrong with me inherently
The wrong mix in the wrong genes
I reached the wrong ends by the wrong means
It was the wrong plan
In the wrong hands
With the wrong theory for the wrong man
The wrong lies, on the wrong vibes
The wrong questions with the wrong replies

Wrong

Wrong

I was marching to the wrong drum
With the wrong scum
Pissing out the wrong energy
Using all the wrong lines
And the wrong signs
With the wrong intensity
I was on the wrong page of the wrong book
With the wrong rendition of the wrong hook
Made the wrong move, every wrong night
With the wrong tune played till it sounded right yeah

Wrong

Wrong


Too long

Wrong

I was born with the wrong sign
In the wrong house
With the wrong ascendancy
I took the wrong road
That led to the wrong tendencies
I was in the wrong place at the wrong time
For the wrong reason and the wrong rhyme
On the wrong day of the wrong week
I used the wrong method with the wrong technique

Wrong