Усмивки от старите ленти

Най-мързеливата неделя. А, толкова мразя да съм мързелива.
Филми, леко отчаяние, книги и малко снимки.

Най-накрая отворих диска със снимките, който ми подари, когато се разделихме.
И не повярвах, толкова мои снимки, където съм усмихната и красива.

Била съм влюбена, затова е усмивката. Красива съм защото правехме секс нон стоп.

Гледам и него на снимките, на които съм го снимала. На тези, на които не позира е усмихнат и щастлив.

Много е просто. Намираш си някой, влюбваш се, той също, в теб. И сте много усмихнати.

Добре, че са снимките да запечатват тези моменти.

Умът ми не ги е запечатал. Нямам спомените от тогава. Не си ги искам.

Затова са ми снимките. Да се гледам каква съм била.

За да я видя тази усмивка най-накрая.

Да си направя папка на лаптопа Razni, и да се гледам уснихната и влюбена до следващия път.

Няма я

Тя си тръгна от мен.
Всъщност, аз я напуснах първи.
Попитах я: Обичаш ли ме?!
Тя замълча.
Не можех да повярвам, не ми беше казвала: Обичам те!, от поне една година.
А ние бяхме заедно три години и половина.
Колко време реално ме е обичала незнам.

В началото всичко беше като приказка, секс нон стоп, смеха й, тъжните й очи.
В началото й говорех за бившите си, за гаджето си, което ме заряза непосредствено преди връзката ми с Нея. Нищо специално. Просто бях свикнал с нея.

Разказах й за онази, с която изневерявах на гаджето си, с тази дето имах невероятен секс.
Всичко с подробности. Незнам защо, за да я виждам, че страда, може би. Тя все ме караше да се чуствам малък и незначителен, ей така, без думи.

А толкова много я обичах, толкова много се промених заради нея.

Напуснах я, обадих й се на следващия ден, за да й кажа колко много я обичам. Че искам да се съберем. Бях сигурен, че ще каже Да.
Купих й рози, написах й писмо.

Тя каза: Подаряваш ми розите, които не ми купи за цяла връзка.

Не искаше да се съберем, плаках. Никога не съм плакал така за жена, пред жена.
Не можех да повярвам. Бих направил всичко за нея.

Не спирах да мисля за нея. Обаждах й се. Напомнях й колко много неща съм направил за нея.
Тя ме гледаше с един празен поглед, не ме искаше. Не ме е искала от много време, аз не съм разбрал.
От кога не ме беше прегръщала, не помня, целувала.
Като ли че е било преди хиляда години.

Постоянно й повтарям как грешката не е в мен, обвинявам за всичко смъртта на майка й, Нея.
Заспивам ревяйки.
Искам да й звънна, не мога.

Тя ми звънна няколко пъти. Изпитва страх да бъде сама, да заспива сама. Спи на светната лампа.
Искам да спя до нея, да я прегръщам.
Останах при нея няколко вечери.
Не мога да я позная. Тя е най-чуждия човек на света. Казвам й колко много я обичам. В очите й няма нищо. Тъжна е.

Каза ми, че е спала с друг, който познавам. Не мога да повярвам.
Как е могла. Не беше правила секс с мен познатия и близкия, изчукала се е с един почти непознат. Все едно не е Тя.

Има нова квартира, където живее сама. Има библиотека. Любимите й книги, които толкова не можех да понасям. Купи си библиотека една седмица преди да се разделим. Сякаш е знаела, планувала.

Никога не съм й изневерявал. Само я дразнех като постоянно й говорех за други жени.
Никога не съм страдал от липсата на такива. И сега не страдам. Но аз искам Нея.
Тя не ме иска.

Не е щастлива сама, но не ме иска. Толкова самотна и тъжна никога не съм я виждал.
Обаждам се, тя се държи безразлично. Уговаряме да се чуем и да се видим, аз чакам. Тя не се обажда.
Обажда се на другия ден, имала други ангажименти. А къде съм аз, къде останаха обещанията ни да бъдем вечно заедно.
Повишавам й тон, тя ми затваря телефона. Вбесявам се.
Треперя целия, защо го прави.

Преди като я прегърнех ми прощаваше, кaто я целунех. Сега не ме допуска до себе си.
Защо си тръгна?
Питам я постоянно, когато се виждаме.

Виждаме се винаги преди празници.
Питам я за другия. Тя казва: Там няма нищо.
Не мога да я гледам такава.

Научих се да бъда без нея. Вече по-рядко плача.
Започнах да се виждам с познатите си, да излизам.

Посления път се усмихваше, беше спокойна. Свиканала да бъде сама.
Не искам да свиква.

Питам я: Какво става с Нас? Тя казва: Няма нас.

Научи ме да обичам

Влезе, седна до мен и каза: "Научи ме да обичам."

Гледах го и се чудех - "Как не си обичал до сега?"

Разбира се, че не е.
Гледам му очите, те незнаят да лъжат.
Гледам му ръцете, прегръща с такова търпение и всеотдайност.
Гледам дългите му пръсти, пипат все едно докосват тънко стъкло, треперят.

"Защо ти е да обичаш?"

Той пак ме гледа с онези големи очи, с дълбокия си поглед, където потъвам, затъвам.
Затова внимавам колко дълго ще задържа погледа си там.

Как да го науча да обича.
Ако го науча, ще го заобичам аз.

Прегръща и целува постоянно. Нали това исках. Само, че на каква цена. Нали ще трябва да си платя накрая.
Треперя цялата, нервно ми е.

"Не мога да те науча. Това е все едно да те уча как да се държиш зле с някой, да му изпиваш силите всеки ден, да го ревнуваш, да го забравяш, да го нараняваш, за да доказваш надмощие. На такива неща не мога да те науча.
Мога да те науча да си мил с някой, да си нежен, да ти покажа какво би те връщало при някого, какво е да искаш да го изненадаш.
Но това не е любов, това е да си глупак, поне така казват.
Любовта е лошо чуство, изяжда те, кара те да мразиш, да се съмняваш, да живееш в страх."

Той стоя, гледа ме, целуна ме и заспа.

Утре ще си мисли, че е било кошмар.

Петък вечер

Толкова смях...уиски, смях и празни приказки.
После не толкова празни.
"Абе, време е да си щастлива, стига си живяла в заблуди."
Той все така говори.

Говорихме си за миналото, за двете ни лета на морето. Първото - весело, пиянско, напушено море. Второто - леко пиянско, изнервящо и "писнаха ми вашите простотии". Само псувахме тогава и говорехме за "ебане", а не секс.

...Смях се от сърце.
Извадиха тефтер и аз им написах книгите, които трябва да прочетат. Толкова грозен почерк на този хубав hand made тефтер за Нея. Забравила съм да пиша.

"А, той как те свали?"
Може би само истинските ми приятели, са тези, които не се дразнят на онези мои твърде лични въпроси.
Kогато той говори за Любов става интересно. Как открил телефона й, през пет човека. Поканил я на концерт. После на филм. "Ама кой филм?" Разбира се, че на Алмодовар.
Смеем се, разбира се, че на Алмодовар.
Измислил е всичко.

И докато той разказва с неговия си, (постоянно влюбен) поглед, ние двете се наливаме с уиски.
Защото и ние май не помним от кога не са канили на концерт. Всъщност нея по-скоро.
А на филм... някой да се погрижи да разбере какви филми харесваме и да ни покани на подобен, абсурд.
Пием ли, пием.

Говорим за блога. "Измисляй си истории, пиши за тях."
Какви истории да измислям? Не виждате ли, че все си измислям каши, които забърквам с такова внимание и любов.
И все реални. И все каши.

Още уиски. Спомени за отминали разговори, кой ще ни издържа децата...как ще се казват...и как няма да се казват.

А те двамата са толкова хубава истинска двойка. Смеят се постоянно. И всичко е станало съвсем спокойно и леко.
Няои хора се намират. Други се търсят цял живот и все не се откриват. Трети чакат да ги намерят.

"Ти имаш нужда от сърце, което безпощадно да владееш
Аз ще стопля за теб багрите на света, ако останеш при мен, защото ме е страх."
Андре Френо (В. Пасков)

"И ти ще бъдеш щастлива, нали знаеш."
Знам, смея се аз. Разбира се, че ще бъда.

Теб винаги ще те има

Пак само числа в телефона ми, без имена. Така е по-добре, уж за по-сигурно.
А не е, нали тези числа са все на разни имена.

Теб винаги ще те има.

Дали ще те срещам в Куфара всяка сряда, дали ще те засичам в парка, дали ще бъдем на море заедно, дали ще ходиш тайно при роднините ми, теб винаги ще те има.

Дали ще ме натъжаваш постоянно и ще ме караш да се чуствам ненужна, теб винаги ще те има.

Дали ще ме прегръщаш силно, понеже ми е студено и ще бързаш на сутринта да станеш, за да не се налага да си говорим. Теб винаги ще те има.

Дали ще се чуем съвсем случайно, за да ми кажеш как си отишъл при роднините ми, за да си вземеш "Сбогом" с тях. И аз ще се вбеся. Теб винаги ще те има.

Дали ще си напишем няколко sms-a и ще се срещнем, за да се донапием и "потренираме" за някоя поредна пиянска вечер. И дори да не се чуем пак няколко месеца, теб винаги ще те има.

Ще си играем на "имали сме връзка".
Ще си играем на "имаме връзка".
Ще си играем на "нямаме връзка, само се чукаме".
Ще се играем на "дръж ми шапката".
Ще си играем на "над тези неща съм".

И правилата са много ясни - ще се напапиваме зверски, за да си говорим, за да си мълчим, за да праваим секс, за да не правим.

Но какво значение има, нали теб винаги ще те има.

Аз все се губя някъде в тази безумица. Има ме само чакаща, тревожна, тъжна, сърдита, гледаща тъпо, недоумяваща какво става.

Но нали теб винаги ще те има.

Виктор Пасков

Ако мислехме поне малко, щеше да е много добре.

http://www.eva.bg/stars/interviews/236:виктор%20пасков