"...навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една-единствена гледна точка..."
Пак те няма, нали?! Пак дремеш в черупката си.
Свит натясно и сигурно.
Сам.
Излизаш отвреме навреме, но за малко. За да се увериш само, че е по-добре да си сврян и скрит. Затворен.
Показваш си за малко лицето, без да искаш дори се държиш мило и добре, после пак бягаш. Да не би да си разкрил твърде много. И някой да те е сметнал за нормален човек.
И си мислиш, че самотата е всичко. Там е най-сигурно.
Стой си там. Сам.
Обаче понякога черупките се пропукват. Може да е късно.
И като почустваш колко добре е на въздух и на свобода, ще разбереш колко много си изпуснал.
Ще разбереш, че самотата е най-лошия вариант. И най-несигурен.
Ще искаш да назоваваш нещата с истинските им имена. Ще искаш да казваш: "харесвам те", и ще го мислиш, но няма да има кой да ти повярва.
Защото докато си бил в черупката, живота около теб си е продължавал.
И никой друг не е спирал, за да се пази и крие.
Защото това, което си мислим, че имаме днес, всъщност някой друг ни го взема утре.
вторник, 24 март 2009 г.
понеделник, 23 март 2009 г.
Хроника на един самоубийствен уикенд
Петък вечер, първа местна кръчма, половин бира, местни пияници, затваря след половин час.
Втора местна кръчма, една малка ракия, допрочитане на книгата, започване отначало. Местни тарикати, които се мислят за бизнесмени. Два часа.
В колата, още ракия, сняг.
Колата закъсва. Слизаме. Преобличаме се на снега и в студа.
Носим раниците, падаме хиляда пъти и се смеем.
Лопати, да се изрови колата, нервни измръзнали жени, които се наливат с ракия и искат да хващат гората, че стана 100 часа.
Гората. Сняг. Падаш, ставаш, смееш се.
След час и половина хижата. Полуживи, изплезили езици, мокри. Вътре хора, пият поредната си ракия. Бутилка пак от ръка на ръка.
Сядаш и започваш да пиеш отново. След час идват останалите ентусиасти. Ръкопляскане, песни, смях.
Ние вече „на черешата”.
Пак песни, ракия, салати. Пиянство. Разбиване.
Всички по леглата в 4ч.
"Не в устата."
Цялата стая се смеем.
Заспиване и събуждане на всички в един и същи час. Какво стана снощи.
Главата, аулин-а. Кафета, бухти, баница и бира.
12ч. ски, бира, гъбена супа. Снимки, сняг. Камиончо.
Цял следобед мързел.
18ч. ракиено време. В 20ч. все едно е полунощ. Приказки.
Аз нервна. Пак нещо съм се издразнила. Пила съм, изпушила. Не искам пак така.
Песни. "Моля те, накарай момчетата да го питат дали има синове."Смях. Само двете знаем защо се смеем.
"Абе между вас има ли нещо?!" Смях, незнам какво да кажа. "Ами незнам."
Песен. Разбор на песента с моето име.
"...Не ви го сакам виното
ни люта бела ракия,
най си го сакам момчето,
що отпред тера карвано..."
"И ракията и виното ви искам, за момчето незнам :)"
Незнам къде е смисъла... Да се напиваме до припадък, за да си говорим, за да правим секс....
"and maybe talk and not just speak."
За да доказвам всеки път едно на също. "Не говоря", напротив, говоря, само че не искаш да ме чуеш.
"Добра съм и не се карам с хората, нямам мнение." Бяс. Преди бях лоша, постоянно спорех с хората, мрънках, хленчех. Вече няма смисъл.
Имам и мнение, но с теб все забравям за него.
После още една бутилка. Един по един всички припадат.
Оставами ние двамата. Говорим пак. Като всеки път едно и също.
Лягаме.
На сутринта пак всички се събуждат по едно и също време. Незнам от кога не съм била толкова зле.
Искам си аулина-а. Искам си и главата. Искам да започна да мисля.
Страх ме е да стана. Незнам как ще стигна до колата.
Ставам. Не си усещам ръцете.
Какво си направих пак. Опитвам се да пия кафе, ръцете ми треперят. Лошо ми е.
Боб, шкембе, бира.
Тръгваме.
На пързалката сме. Като деца. Смях. Кеф.
За малко да изтрезнея.
"Да не се самоизнасилиш по тези пътеки."
Пак смях, падам в снега и ми е толкова добре.
Колата, мокри.
Музика. Вода. Искаме цяла каса вода.
Студ, по-добре студ.
На всички им е зле. Слизаме от колата , за да ядем и пак бира.
Спя в колата.
Прибирам се.
Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.
Hello, hello. There is no place I cannot go.
И пак така до следващия път. Докато не разбера, че наистина не се искаме.
I'm not calling for a second chance
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Втора местна кръчма, една малка ракия, допрочитане на книгата, започване отначало. Местни тарикати, които се мислят за бизнесмени. Два часа.
В колата, още ракия, сняг.
Колата закъсва. Слизаме. Преобличаме се на снега и в студа.
Носим раниците, падаме хиляда пъти и се смеем.
Лопати, да се изрови колата, нервни измръзнали жени, които се наливат с ракия и искат да хващат гората, че стана 100 часа.
Гората. Сняг. Падаш, ставаш, смееш се.
След час и половина хижата. Полуживи, изплезили езици, мокри. Вътре хора, пият поредната си ракия. Бутилка пак от ръка на ръка.
Сядаш и започваш да пиеш отново. След час идват останалите ентусиасти. Ръкопляскане, песни, смях.
Ние вече „на черешата”.
Пак песни, ракия, салати. Пиянство. Разбиване.
Всички по леглата в 4ч.
"Не в устата."
Цялата стая се смеем.
Заспиване и събуждане на всички в един и същи час. Какво стана снощи.
Главата, аулин-а. Кафета, бухти, баница и бира.
12ч. ски, бира, гъбена супа. Снимки, сняг. Камиончо.
Цял следобед мързел.
18ч. ракиено време. В 20ч. все едно е полунощ. Приказки.
Аз нервна. Пак нещо съм се издразнила. Пила съм, изпушила. Не искам пак така.
Песни. "Моля те, накарай момчетата да го питат дали има синове."Смях. Само двете знаем защо се смеем.
"Абе между вас има ли нещо?!" Смях, незнам какво да кажа. "Ами незнам."
Песен. Разбор на песента с моето име.
"...Не ви го сакам виното
ни люта бела ракия,
най си го сакам момчето,
що отпред тера карвано..."
"И ракията и виното ви искам, за момчето незнам :)"
Незнам къде е смисъла... Да се напиваме до припадък, за да си говорим, за да правим секс....
"and maybe talk and not just speak."
За да доказвам всеки път едно на също. "Не говоря", напротив, говоря, само че не искаш да ме чуеш.
"Добра съм и не се карам с хората, нямам мнение." Бяс. Преди бях лоша, постоянно спорех с хората, мрънках, хленчех. Вече няма смисъл.
Имам и мнение, но с теб все забравям за него.
После още една бутилка. Един по един всички припадат.
Оставами ние двамата. Говорим пак. Като всеки път едно и също.
Лягаме.
На сутринта пак всички се събуждат по едно и също време. Незнам от кога не съм била толкова зле.
Искам си аулина-а. Искам си и главата. Искам да започна да мисля.
Страх ме е да стана. Незнам как ще стигна до колата.
Ставам. Не си усещам ръцете.
Какво си направих пак. Опитвам се да пия кафе, ръцете ми треперят. Лошо ми е.
Боб, шкембе, бира.
Тръгваме.
На пързалката сме. Като деца. Смях. Кеф.
За малко да изтрезнея.
"Да не се самоизнасилиш по тези пътеки."
Пак смях, падам в снега и ми е толкова добре.
Колата, мокри.
Музика. Вода. Искаме цяла каса вода.
Студ, по-добре студ.
На всички им е зле. Слизаме от колата , за да ядем и пак бира.
Спя в колата.
Прибирам се.
Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.
Hello, hello. There is no place I cannot go.
И пак така до следващия път. Докато не разбера, че наистина не се искаме.
I'm not calling for a second chance
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
сряда, 18 март 2009 г.
Enjoy
http://www.youtube.com/watch?v=Dh6KiuCMmzE
God knows how I adore life
When the wind turns on the shores lies another day
I cannot ask for more
When the time bell blows my heart
And I have scored a better day
Well nobody made this war of mine
And the moments that I enjoy
A place of love and mystery.
I'll be there anytime
Oh mysteries of love
Where war is no more
I'll be there anytime
When the time bell blows my heart
And I have scored a better day
Well nobody made this war of mine
And the moments that I enjoy
A place of love and mystery
I'll be there anytime
Mysteries of love
Where war is no more
I'll be there anytime
God knows how I adore life
When the wind turns on the shores lies another day
I cannot ask for more
When the time bell blows my heart
And I have scored a better day
Well nobody made this war of mine
And the moments that I enjoy
A place of love and mystery.
I'll be there anytime
Oh mysteries of love
Where war is no more
I'll be there anytime
When the time bell blows my heart
And I have scored a better day
Well nobody made this war of mine
And the moments that I enjoy
A place of love and mystery
I'll be there anytime
Mysteries of love
Where war is no more
I'll be there anytime
понеделник, 16 март 2009 г.
Женички
Дяволи сестри
са малките жени,
в стая за игри правят си злини.
Знаят песента
на майката добра
и на сутринтапеят на-на-на...
(Белослава)
Това е да си жена, нали?
Да правиш малки, евтини номерца постоянно?!
Така ще те харесват и тичат след теб.
Така ще ти се обаждат нон-стоп.
Така ще те искат постоянно.
Ако правиш номера, не си вдигаш телефона, не отвръщаш на всяко предложение за среща, лъжеш, че има и други мъже.
Правиш се на интересна и хитра. На недостъпна.
Да се глезиш постоянно, да мрънкаш, да си недоволна от всичко и никога да незнаеш какво искаш. Да ги караш да се чустват виновни по всяко време.
Така явно е по-интересно, нали сме на 18.
петък, 13 март 2009 г.
Smile
Pearl Jam
Don't it make you smile?
Don't it make you smile?
When the sun don't shine? (Shine at all)
Don't it make you smile?
Don't it make you smile?
Don't it make me smile?
When the sun don't shine, it don't shine at all
Don't it make me smile?
I miss you already...
I miss you always
I miss you already...
I miss you all day
This is how I feel...
I miss you already...
I miss you always
Three crooked hearts and swirls all around... I miss you all day...
Честит празник, мадам ... :))
Единственият sms за т.нар. празник.
Незнам защо, но ми стана много приятно.
Непознат номер... все ми се искаше да е един човек.
Върнах: Мерси, но номера ми е непознат.
След половин час: М. М. на вашите услуги.
Знаех си, че е той.
Върнах: Ха-ха. Бях те изтрила, за да не ти пускам безумни sms-и.
(Нали там съм много силна.)
Сега пак стои само като номер в телефона ми. Само числа, без име.
Ще видим до кога.
А си бях обещала да не правя глупости, като пубер на 15.
Don't it make you smile?
Don't it make you smile?
When the sun don't shine? (Shine at all)
Don't it make you smile?
Don't it make you smile?
Don't it make me smile?
When the sun don't shine, it don't shine at all
Don't it make me smile?
I miss you already...
I miss you always
I miss you already...
I miss you all day
This is how I feel...
I miss you already...
I miss you always
Three crooked hearts and swirls all around... I miss you all day...
Честит празник, мадам ... :))
Единственият sms за т.нар. празник.
Незнам защо, но ми стана много приятно.
Непознат номер... все ми се искаше да е един човек.
Върнах: Мерси, но номера ми е непознат.
След половин час: М. М. на вашите услуги.
Знаех си, че е той.
Върнах: Ха-ха. Бях те изтрила, за да не ти пускам безумни sms-и.
(Нали там съм много силна.)
Сега пак стои само като номер в телефона ми. Само числа, без име.
Ще видим до кога.
А си бях обещала да не правя глупости, като пубер на 15.
събота, 7 март 2009 г.
Аха
Била съм заспала в колата. Заспах на Белослава, събудих се на Sade.
Нещо изнервена.
И тя ми каза, че иска да ми зададе един екзистенциален въпрос.
Аз сънена и изнервена, екзистенциален въпрос на Sade.
Какво ще си помисли един мъж за теб, ако спиш с него на втората среща?!
Първо ми стана смешно, после за малко да кажа, че вече ми се е случвало и въобще не мисля за това. Не ми пука.
А й казах, че зависи от мъжа и от все пак някакви съществуващи взаимотношения.
Попитах дали е за нея, тя каза не. За една нейна приятелка.
Много нелеп разговор. На предните две седалки бяха нашите бивши. Тя никога няма да спи с някой на втората среща. А аз вече спя.
Кога и как се стигна до тук незнам.
Може би, като осъзнах, че годините наистина няма да се върнат.
Може би, когато най-добрата приятелка на майка ми, след като й казах: само глупости правя, тя отговори: сега ти е времето.
Може би след като най-накрая започнах да гледам на мъжете като на обекти.
И след като спрях да мисля, какво ще си помисли той, ако легна с него на първата или втората среща.
Все ми е тая, важно е аз какво ще си помисля преди да го направя.
Много е тъжно в какво се превръщаме. Във всичко, което сме мразили. Просто, защото не сме го разбирали.
петък, 6 март 2009 г.
Again
Обещах си да не изпращам повече безумни смси, изтрих разни номера. И се опитвам да броя до 10 преди да изпратя на някого, на който все още пазя името в телефона си.
Не става по-добре.
И все по-често мисля дали предишния ми живот не беше по-добре. Когато бях като в клетка, натясно, но уж сигурно.
Поне имаше някой до мен, някой който да ме ядосва, да ме натъжава. Поне имаше кой да го прави.
Сега и това нямам. Имам живота си на скот. В малката си кутийка. С филмите, на които заспивам, храня се и се събуждам.
Не ми се четат книги дори. Няма го спокойствието ми.
Има една бутилка с бира или нещо друго до леглото ми всяка вечер и сутрин.
А уж се бях оправила.
Днес като му казах: Как беше на U2? Toй каза: Супер, защо не дойде?
Защото ти нямам номера вече, защото ти не се обади.
Какво като всичките ти статуси бяха за шибаното party, няма как да се досетя, че трябва да дойда. А и се напих точно срещу у вас.
Поне имаме едно общо сега, постоянно статуси свързани с алкохол.
Мах-мур с лук
Който пие, зло не мисли
Пиянстворо на един народ
Нещо от рода на сутрешна чекия и махмурлук
Той ми пуска: there's a sound and the smell of love on my mind
i'm a toycome and play with me,
say work now
wrap your legs
around me ride me tonight
sex, sex, sex
Аз му пускам: I got nobody on my side,
And surely that ain't right,
Surely that ain't right.
И
Driving in the wrong lane
Trouble is my middle name
But in the end Im not too bad
Дали разбира нещо незнам.
Не става по-добре.
И все по-често мисля дали предишния ми живот не беше по-добре. Когато бях като в клетка, натясно, но уж сигурно.
Поне имаше някой до мен, някой който да ме ядосва, да ме натъжава. Поне имаше кой да го прави.
Сега и това нямам. Имам живота си на скот. В малката си кутийка. С филмите, на които заспивам, храня се и се събуждам.
Не ми се четат книги дори. Няма го спокойствието ми.
Има една бутилка с бира или нещо друго до леглото ми всяка вечер и сутрин.
А уж се бях оправила.
Днес като му казах: Как беше на U2? Toй каза: Супер, защо не дойде?
Защото ти нямам номера вече, защото ти не се обади.
Какво като всичките ти статуси бяха за шибаното party, няма как да се досетя, че трябва да дойда. А и се напих точно срещу у вас.
Поне имаме едно общо сега, постоянно статуси свързани с алкохол.
Мах-мур с лук
Който пие, зло не мисли
Пиянстворо на един народ
Нещо от рода на сутрешна чекия и махмурлук
Той ми пуска: there's a sound and the smell of love on my mind
i'm a toycome and play with me,
say work now
wrap your legs
around me ride me tonight
sex, sex, sex
Аз му пускам: I got nobody on my side,
And surely that ain't right,
Surely that ain't right.
И
Driving in the wrong lane
Trouble is my middle name
But in the end Im not too bad
Дали разбира нещо незнам.
сряда, 4 март 2009 г.
All I Need
All I need is a little time,
To get behind this sun and cast my weight,
All I need is a peace of this mind,
Then I can celebrate.
All in all there's something to give,
All in all there's something to do,
All in all there's something to live,
With you ...
All I need is a little sign,
To get behind this sun and cast this weight of mine,
All I need is the place to find,
And there I'll celebrate.
All in all there's something to give,
All in all there's something to do,
All in all there's something to live,
With you ...
Air
To get behind this sun and cast my weight,
All I need is a peace of this mind,
Then I can celebrate.
All in all there's something to give,
All in all there's something to do,
All in all there's something to live,
With you ...
All I need is a little sign,
To get behind this sun and cast this weight of mine,
All I need is the place to find,
And there I'll celebrate.
All in all there's something to give,
All in all there's something to do,
All in all there's something to live,
With you ...
Air
Абонамент за:
Публикации (Atom)