Не задавам въпросите, искам само отговорите.
И предполагам, че за това съм нещо като песимист.
Защото никога не ги получавам.
А това може да доведе до липса на светски обноски.
Където и да ида винаги чувствам, че хората ме гледат с присвити очи сякаш казват: “Чакай сега, кой да еба, си ти?”
Мисля, че мразя човешкия род и мисля,че те го знаят.
Често си мисля,че целият свят заговорничи зад гърба ми, докато съм пиян или спя и обсъждат разни нови начини да ме накарат да напусна планетата.
Пада голям смях и излизат от срещата в добро настроение.
Сега това се получи малко като световната конспирация.
Знам, че не е вярно.
Предполагам,че нетърпението ми се дължи до голяма степен на моята свенливост.
Аз самият не се харесвам много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар