Научи ме да обичам

Влезе, седна до мен и каза: "Научи ме да обичам."

Гледах го и се чудех - "Как не си обичал до сега?"

Разбира се, че не е.
Гледам му очите, те незнаят да лъжат.
Гледам му ръцете, прегръща с такова търпение и всеотдайност.
Гледам дългите му пръсти, пипат все едно докосват тънко стъкло, треперят.

"Защо ти е да обичаш?"

Той пак ме гледа с онези големи очи, с дълбокия си поглед, където потъвам, затъвам.
Затова внимавам колко дълго ще задържа погледа си там.

Как да го науча да обича.
Ако го науча, ще го заобичам аз.

Прегръща и целува постоянно. Нали това исках. Само, че на каква цена. Нали ще трябва да си платя накрая.
Треперя цялата, нервно ми е.

"Не мога да те науча. Това е все едно да те уча как да се държиш зле с някой, да му изпиваш силите всеки ден, да го ревнуваш, да го забравяш, да го нараняваш, за да доказваш надмощие. На такива неща не мога да те науча.
Мога да те науча да си мил с някой, да си нежен, да ти покажа какво би те връщало при някого, какво е да искаш да го изненадаш.
Но това не е любов, това е да си глупак, поне така казват.
Любовта е лошо чуство, изяжда те, кара те да мразиш, да се съмняваш, да живееш в страх."

Той стоя, гледа ме, целуна ме и заспа.

Утре ще си мисли, че е било кошмар.