Петък вечер

Толкова смях...уиски, смях и празни приказки.
После не толкова празни.
"Абе, време е да си щастлива, стига си живяла в заблуди."
Той все така говори.

Говорихме си за миналото, за двете ни лета на морето. Първото - весело, пиянско, напушено море. Второто - леко пиянско, изнервящо и "писнаха ми вашите простотии". Само псувахме тогава и говорехме за "ебане", а не секс.

...Смях се от сърце.
Извадиха тефтер и аз им написах книгите, които трябва да прочетат. Толкова грозен почерк на този хубав hand made тефтер за Нея. Забравила съм да пиша.

"А, той как те свали?"
Може би само истинските ми приятели, са тези, които не се дразнят на онези мои твърде лични въпроси.
Kогато той говори за Любов става интересно. Как открил телефона й, през пет човека. Поканил я на концерт. После на филм. "Ама кой филм?" Разбира се, че на Алмодовар.
Смеем се, разбира се, че на Алмодовар.
Измислил е всичко.

И докато той разказва с неговия си, (постоянно влюбен) поглед, ние двете се наливаме с уиски.
Защото и ние май не помним от кога не са канили на концерт. Всъщност нея по-скоро.
А на филм... някой да се погрижи да разбере какви филми харесваме и да ни покани на подобен, абсурд.
Пием ли, пием.

Говорим за блога. "Измисляй си истории, пиши за тях."
Какви истории да измислям? Не виждате ли, че все си измислям каши, които забърквам с такова внимание и любов.
И все реални. И все каши.

Още уиски. Спомени за отминали разговори, кой ще ни издържа децата...как ще се казват...и как няма да се казват.

А те двамата са толкова хубава истинска двойка. Смеят се постоянно. И всичко е станало съвсем спокойно и леко.
Няои хора се намират. Други се търсят цял живот и все не се откриват. Трети чакат да ги намерят.

"Ти имаш нужда от сърце, което безпощадно да владееш
Аз ще стопля за теб багрите на света, ако останеш при мен, защото ме е страх."
Андре Френо (В. Пасков)

"И ти ще бъдеш щастлива, нали знаеш."
Знам, смея се аз. Разбира се, че ще бъда.