На сигурно

"...навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една-единствена гледна точка..."

Пак те няма, нали?! Пак дремеш в черупката си.
Свит натясно и сигурно.
Сам.

Излизаш отвреме навреме, но за малко. За да се увериш само, че е по-добре да си сврян и скрит. Затворен.

Показваш си за малко лицето, без да искаш дори се държиш мило и добре, после пак бягаш. Да не би да си разкрил твърде много. И някой да те е сметнал за нормален човек.
И си мислиш, че самотата е всичко. Там е най-сигурно.

Стой си там. Сам.

Обаче понякога черупките се пропукват. Може да е късно.

И като почустваш колко добре е на въздух и на свобода, ще разбереш колко много си изпуснал.
Ще разбереш, че самотата е най-лошия вариант. И най-несигурен.

Ще искаш да назоваваш нещата с истинските им имена. Ще искаш да казваш: "харесвам те", и ще го мислиш, но няма да има кой да ти повярва.

Защото докато си бил в черупката, живота около теб си е продължавал.
И никой друг не е спирал, за да се пази и крие.

Защото това, което си мислим, че имаме днес, всъщност някой друг ни го взема утре.