Again

Обещах си да не изпращам повече безумни смси, изтрих разни номера. И се опитвам да броя до 10 преди да изпратя на някого, на който все още пазя името в телефона си.

Не става по-добре.

И все по-често мисля дали предишния ми живот не беше по-добре. Когато бях като в клетка, натясно, но уж сигурно.
Поне имаше някой до мен, някой който да ме ядосва, да ме натъжава. Поне имаше кой да го прави.

Сега и това нямам. Имам живота си на скот. В малката си кутийка. С филмите, на които заспивам, храня се и се събуждам.
Не ми се четат книги дори. Няма го спокойствието ми.

Има една бутилка с бира или нещо друго до леглото ми всяка вечер и сутрин.
А уж се бях оправила.

Днес като му казах: Как беше на U2? Toй каза: Супер, защо не дойде?
Защото ти нямам номера вече, защото ти не се обади.
Какво като всичките ти статуси бяха за шибаното party, няма как да се досетя, че трябва да дойда. А и се напих точно срещу у вас.

Поне имаме едно общо сега, постоянно статуси свързани с алкохол.
Мах-мур с лук
Който пие, зло не мисли
Пиянстворо на един народ
Нещо от рода на сутрешна чекия и махмурлук

Той ми пуска: there's a sound and the smell of love on my mind
i'm a toycome and play with me,
say work now
wrap your legs
around me ride me tonight
sex, sex, sex

Аз му пускам: I got nobody on my side,
And surely that ain't right,
Surely that ain't right.
И
Driving in the wrong lane
Trouble is my middle name
But in the end Im not too bad

Дали разбира нещо незнам.