Аха

Била съм заспала в колата. Заспах на Белослава, събудих се на Sade.
Нещо изнервена.

И тя ми каза, че иска да ми зададе един екзистенциален въпрос.
Аз сънена и изнервена, екзистенциален въпрос на Sade.
Какво ще си помисли един мъж за теб, ако спиш с него на втората среща?!
Първо ми стана смешно, после за малко да кажа, че вече ми се е случвало и въобще не мисля за това. Не ми пука.

А й казах, че зависи от мъжа и от все пак някакви съществуващи взаимотношения.
Попитах дали е за нея, тя каза не. За една нейна приятелка.

Много нелеп разговор. На предните две седалки бяха нашите бивши. Тя никога няма да спи с някой на втората среща. А аз вече спя.

Кога и как се стигна до тук незнам.
Може би, като осъзнах, че годините наистина няма да се върнат.
Може би, когато най-добрата приятелка на майка ми, след като й казах: само глупости правя, тя отговори: сега ти е времето.

Може би след като най-накрая започнах да гледам на мъжете като на обекти.
И след като спрях да мисля, какво ще си помисли той, ако легна с него на първата или втората среща.
Все ми е тая, важно е аз какво ще си помисля преди да го направя.
Много е тъжно в какво се превръщаме. Във всичко, което сме мразили. Просто, защото не сме го разбирали.