Петък вечер, първа местна кръчма, половин бира, местни пияници, затваря след половин час.
Втора местна кръчма, една малка ракия, допрочитане на книгата, започване отначало. Местни тарикати, които се мислят за бизнесмени. Два часа.
В колата, още ракия, сняг.
Колата закъсва. Слизаме. Преобличаме се на снега и в студа.
Носим раниците, падаме хиляда пъти и се смеем.
Лопати, да се изрови колата, нервни измръзнали жени, които се наливат с ракия и искат да хващат гората, че стана 100 часа.
Гората. Сняг. Падаш, ставаш, смееш се.
След час и половина хижата. Полуживи, изплезили езици, мокри. Вътре хора, пият поредната си ракия. Бутилка пак от ръка на ръка.
Сядаш и започваш да пиеш отново. След час идват останалите ентусиасти. Ръкопляскане, песни, смях.
Ние вече „на черешата”.
Пак песни, ракия, салати. Пиянство. Разбиване.
Всички по леглата в 4ч.
"Не в устата."
Цялата стая се смеем.
Заспиване и събуждане на всички в един и същи час. Какво стана снощи.
Главата, аулин-а. Кафета, бухти, баница и бира.
12ч. ски, бира, гъбена супа. Снимки, сняг. Камиончо.
Цял следобед мързел.
18ч. ракиено време. В 20ч. все едно е полунощ. Приказки.
Аз нервна. Пак нещо съм се издразнила. Пила съм, изпушила. Не искам пак така.
Песни. "Моля те, накарай момчетата да го питат дали има синове."Смях. Само двете знаем защо се смеем.
"Абе между вас има ли нещо?!" Смях, незнам какво да кажа. "Ами незнам."
Песен. Разбор на песента с моето име.
"...Не ви го сакам виното
ни люта бела ракия,
най си го сакам момчето,
що отпред тера карвано..."
"И ракията и виното ви искам, за момчето незнам :)"
Незнам къде е смисъла... Да се напиваме до припадък, за да си говорим, за да правим секс....
"and maybe talk and not just speak."
За да доказвам всеки път едно на също. "Не говоря", напротив, говоря, само че не искаш да ме чуеш.
"Добра съм и не се карам с хората, нямам мнение." Бяс. Преди бях лоша, постоянно спорех с хората, мрънках, хленчех. Вече няма смисъл.
Имам и мнение, но с теб все забравям за него.
После още една бутилка. Един по един всички припадат.
Оставами ние двамата. Говорим пак. Като всеки път едно и също.
Лягаме.
На сутринта пак всички се събуждат по едно и също време. Незнам от кога не съм била толкова зле.
Искам си аулина-а. Искам си и главата. Искам да започна да мисля.
Страх ме е да стана. Незнам как ще стигна до колата.
Ставам. Не си усещам ръцете.
Какво си направих пак. Опитвам се да пия кафе, ръцете ми треперят. Лошо ми е.
Боб, шкембе, бира.
Тръгваме.
На пързалката сме. Като деца. Смях. Кеф.
За малко да изтрезнея.
"Да не се самоизнасилиш по тези пътеки."
Пак смях, падам в снега и ми е толкова добре.
Колата, мокри.
Музика. Вода. Искаме цяла каса вода.
Студ, по-добре студ.
На всички им е зле. Слизаме от колата , за да ядем и пак бира.
Спя в колата.
Прибирам се.
Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.
Hello, hello. There is no place I cannot go.
И пак така до следващия път. Докато не разбера, че наистина не се искаме.
I'm not calling for a second chance
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Няма коментари:
Публикуване на коментар