Broken English

Около нейните празици винаги има по една интересна история.

Гледам Broken English, гледала съм го толкова много пъти. С усмивка на лице, с лека тъга за нещата, които не ми се случват и за тези, които са ми се случили. Гледам себе си, моите случки.

Как заспива, кога заспива, с кой и какво заспива. Все едно съм аз.

Самотници, все търсещи по нещо. Ако го открием се опитваме да го опазим и все не успяваме. Разваляме всичко с прекаленото си желание да го имаме за по-дълго.

Излезе, за да се разсее, да не е сама тази вечер. Пи с приятели на някакво абсурдно място, развесели се. После с други приятели, на друго място. Говориха си за радостите в техните животи, не за нейните, нямаше такива просто.

Отидоха да потанцуват. Реши да направи пауза, пи само вода и танцува. Танцува много.
Не беше се отпускала от много време, усмихваше се постоянно. После ги видя. Младежи, точно такива, с каквито няма да имаш никога главоболия.
Една прекрасна червена лампичка алармираше на половин час – никакви каши днес, никакви. И в един момент заглъхна.

Той стоеше непосредствено до нея, висок, много висок, усмихващ се. Въобще не се натрапваше. Подобна мила усивка й беше до болка позната, беше я видяла преди няколко години на лицето на един друг човек.

Приятелите й искаха да си тръгват, взе си нещата и го погледна, той пак се усмихна. Отиде до него и каза: Тръгвам, жалко, че не успяхме да поговорим, на друг език. Той отговори на другия език: Ами остани.

И остана. Приказки. Леко притеснение. По още една бира.

Да тръгваме, да се разходим. Без да се целуваме.
Вървяха, топла, приятна лятна вечер, спокойна.

Ела, да видиш моето местенце. Има страхотна гледка. Ще видим слънцето след малко.

Не мога, няма как да стане. Не искам да мисля за това, каквото било, било. Тръгвам си.

Отидоха на местенцето със страхотната гледка. Видяха слънцето. Той пя и свири на китара. Сърчицето й се беше свило.

Не става така, не става така в живота.

Има ли по един човек в живота ни, който се появява точно когато трябва, незнам, и тя незнае. Още се чуди дали пак ще гледа слънцето точно от там.

Broken English в нейния живот, в моя живот, едно към едно.

Има едни лични истории в нейния живот, в моя живот, в живота на моите приятели, за които все забравям да се сещам, когато съм тъжна.

Едни много красиви и много лични истории, които пазим много дълбоко в сърцата и паметта си. И ако ги пуснем поне за малко на свобода, става чудо.