вторник, 23 юни 2009 г.

За Ангелите в нас

„ Грижливо спря времето за всичкото време, което пожела.” (Барико)

Всички искаме да го спрем. И така се измерва колко щастие сме срещнали през живота си.
Колкото повече Стоп-ове, толкова по-добре. За последния месец няколко пъти ми се искаше да изкрещя СТОООООП, но нямаше кой да чуе.

Ангелите §Дяволите в нас.

След първия секс, той й каза: "Ужасно е, и двамата се карат в глават ми."

Така ще го запомни. С Ангела и Дявола в него. С акцента му. С Lamb и Softly.

С мидите, със Serge Gainsbourg, с изгрева, който се вижда от последния етаж на неговата кооперацията, с джина, с книгата за мравките, с Home, с онзи ужесен клуб Mojito, със зелената тениска bonbons, с езерата, с празната главна улица във Варна през зимата, с касата бира на Лодки, с Peter Tosh и китарата.

С тридневния фестивал.

С портфейла от кожа на боа. С изгубения телефон.
С цигарите Camel.

Така се помнят хората, като се пише за тях, иначе се изпуска по нещо много важно.
Така приключи всичко.

“Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога.” (Барико)

Няма коментари: