петък, 3 април 2009 г.

Концерт

За съжаление, вече ги няма онези концерти в О'Шипка.
С вход 2-3 лева.
Две-три бири най-много, че трябва да има за такси. Изпиеш ли ги, ходиш пеша по моста Чавдар в 3ч. през ноща и ти е едно весело.

А вчера бира след бира, много бири, незнам колко.
Не се пуши. Супер.

Блъскаш се като за световно. Някакви чанти ме ръгат отвсякъде.

Смеем се с моята приятелка, същата асоциална тъпачка съм. Не искам с никой да говоря. Освен глупости на висок глас.
"Жоро, ти ли си?" И се смеем в един глас. След час се сещам, че се казва Цецо. И ми е бил клиент в агенцията. Става още по-забавно.

Също като преди време.
"Приятелката ти е много иронична."
Пак се смеем, разбира се, че съм.

В един момент започвам да говоря. Почивка между двете групи.
Забелязвам какви жени има около мен (мъже почти няма), започвам да се забавлявам.
С много грим, направени, специални и се оглеждат за пияните си жертви.
Мацки!
С дамски чантички, които блъскат навсъкъде. С малките им душици навряни там.
Къде сте тръгнали, бе девойки. Нуфри ви пее:
"ей ти малкия вътре във мен полудява все
повече с всеки изминал ден.
не му понасят от billa храни нито
нашити български дивни (пачи) жени."

А те се кикотят и пият бира, от чаша.
На концерт сме бре.
Има някви изпаднали двойки, които се отъркват до нас. Има и двойки, които въобще не са изпаднали.

Покана за Великден. Вила, язовир, лодки. Дори професионален готвач. Забавлявам се. Имам 7 секунди да реша. Заминавам или не. Разбира се, ако нямам планове с мама и тати. Нямам...мама, иначе планове ще изкочат. Мога да взема приятеля си. Няма проблем, ако го намеря до тогава.

Страхотен концерт.

" Имам да ви връщам четири лева. "
" Супер, купи четири бири за тях."
Милия, гледа и незнае какво му говоря.

Само да не падне пуловера от камилска вълна. Дали зная ли какво е камила. Незная, не ме ли виждаш, че излгеждам тъпа.
Как тъпа. Така, такова ми е изражението.
"как се казваш. пънчо пънчо .. оу, да!!"

За малко да заприлича на концертите от преди години.

Няма коментари: