Срещите със стари приятели и бивши колеги винаги си носят носталгия с привкус на махмурлук на сутринта.
И винаги се връщаме към едно минало с лека усмивка и много алкохол.
Винаги има лица, които се радваш да видиш и да откриеш разликата.
И колко добре звучи: Много добре изглеждаш.
Как от темите и спомените за общата ни работа, малоумни клиенти, инфарктни кампании, минаваме към това кой с кого се разделил, кой с кого се ебе сега.
Кой колко е щастлив.
Кой колко се напива, колко пуши.
Момченцата разказват за новите си коли, мотори, скутери. Как отиват на палатки за почивните дни.
Момиченцата разказват за новите си ебачи, за работата си, за това как едни ще бъдат на All inclusive в Гърция и ще откриват Брилянтин в Слънчев бряг, други на палатки, някои за Ница, други как още се напиват безпаметно.
За това колко сме различни.
Сетихме се за Алфа кентавър, говорихме за бъдещите си бизнес планове с детски градини и заведения "за мезета", за Mall of Svejen.
От време на време се сещахме да изкрещим онази безумица: гад-женцаааа. И се кикотихме като идиоти.
И толкова наздравици. За моята нова работа, за дипломирането на една бивша колежка.
Говорихме за книги, разменяхме имена на автори. Филми. За много тъжни филми, които задължително ще ми харесат.
С тези хора никога не сме били еднакви, но все е имало нещо, което ни е сближавало. Дали работата, дали големите напивания още в офиса.
И е толкова приятно.
Това е хубавото на такъв тип работа, събира много различни хора, с различни интереси, с различни статуси. И ги сближава много. За добро.
Защото, където и да го видя, винаги ще има за какво да говорим, защото още имаме общите си интереси, имаме общи приятели, общи любими заведения.
И сме отчаяни самотници като всички на нашата възраст. Като тези хора снощи, като моите приятели, като всички с които имам общо.
Отвън той попита: как си. Аз казах: добре, взех му цигарата от устата и си тръгнах. Как съм се прибрала не помня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар