Той

Двоумях се как да започна.
Причините да седна и да пиша са много. Въобще живота ми никога до сега не е бил скучен.

Започнах нова работа, пренесох се да живея при Нея.

По навик, винаги когато живота ми поднася предизвикателства, ми е страшно напрегнато, сядам и започвам да пиша. Сега обаче нещата, които мисля няма да остават само за мен.
Това, което имам с Нея все още не може да се нарече любов.
Започна по-скоро като експеримент. Тя ме е наблюдавала известно време. После се запознахме и след няколко срещи тя каза: Искам да заживеем заедно. Приеми, че съм Жена, обичам семейството си, малко съм разхвърляна, и то само по отношение на книгите си, страх ме е от тъмното и от земетресение, не обичам някой да се държи грубо с мен, рядко се усмихвам и не обичам да ме снимат. На което се засмя. Искрена е. Страшно е разпиляна в мислите си.

Всичко започна като сделка. Тя ми представи своите качества (които сто процента са още куп). Каза, че е запозната с моите. Точно така каза „запозната”. Ще се доопознаем в последствие. Тя каза, ще ми се разкриваш постепенно.

Това не е шега. Тя е на 29. Взела е решение да подреди живота си, всяка жена стига до този момент. И полза от това да познаваш предварително мъжете в живота си няма.

Досега съм предприемал много странни предизвикателства в живота си, но подобно никога. Не съм живял с жена. Реших да рискувам, тя се усмихва страхотно, колкото и рядко да е това. Обича да чете книги, има страхотна библиотека, обича да слуша музика, дори любимата ни група от тийнеджърските ни години е една и съща.

Обещах си тайно да я снимам, когато се усмихне следващия път. Прави го по своя си типично женски и хитър начин, леко закачлив и знае, че много ми харесва.