Другата България на неуспелите

Много пъти съм искала да седна и да пиша за там.
Оше докато бях там. Но все не успявах да събера спомените на едно място.

Ясно е, че спомените не стоят на едно място, взаимно си пречат и препокриват.

Реших да замина за Англия.
Не съм мислила много. Предложението дойде навреме, напреженеието около мен беше стигнало крайна точка на търпимост.
Работех в рекламна агенция, отдел Client service. Всеки ден под пара, срещи, отговорности, на които не им беше момента. И разбира се огромната болка от загубата на любим човек.
Реших да замина. За да забравя уж подредения си живот в България. Дори цената на забравата да беше толкова висока – нискоквалифициран труд. Бях чувала за този тип работа какво ли не, не ми пукаше. Исках да избягам.

Не се бях интересувала в детайли. Никога не съм мислила, че нещо може да ме накара да предприема такова приключение. Заминах за разнообразие.
Исках чрез физически труд да се отърся от болезнени спомени, от пропуснати deadlines, от една тегава обстановка.

Знаех, че ще има много бългaри, че работата ще е тежка. Въобще не мислех за това.
Заминавах с приятел, който беше работил единствено като дизайнер в България. Там ме чакаше приятелка от детството. Исках да видя Англия по този начин.

Попаднах на различен тип хора, които в страната ни нямат голям избор за реализиране, а и нямат такива амбиции, отчаяни от живота си тук и работили какво ли не.

Интересно ми беше да видя тези българи как живеят.

Видях защо не харесват българите зад граница. За много кратко всичко ми беше ясно.

Ние сме големи еснафи, отдаваме значение на битовизмите все едно сме на 70, жените ни се държат като последните повлекани и постоянно плачат някой да ги прасне... а мъжете ни са типичнитите Бай Ганьовци – пият по много, бият се и псуват, грубияни и простаци.
И разбира се тази прекрасна чалга. Слушаме я постоянно, дава ни тонус да симулираме, че работим, слушаме я и се бием, слушаме я докато заспиваме, събуждаме се с нея.

Страшно завистливи сме и сме много бедни. Бедни по душа, ако разбира се не става въпрос за тъпа селска свалка, сбиване или натряскване. Тогава се раздаваме на max. Бедни сме и финансово.

Аз експеримента го направих.

Онези хора си останаха неуспелите българи. Винаги ще има такива ниско интелигентни българи, които ще обикалят света и ще популяризират страната ни.

На мен тези няколо месеца ми харесаха. Вътрешния си мир го, доколкото можах, го постигнах. Прибрах се в Бълагрия, за да се уверя, че някой ден ще се върна в Англия. За да се опитам да живея живота, който имам тук, но по техен стереотип.

Разбрах, че на такова място с такива хора, не искам да попадам отново. Дори за експеримент. Един път става, повече не.

Радвам се, че видях Другата България по този начин. Стряскаш се, плачеш, напиваш се, продължаваш да не понасяш ориенталския ни начин на живот, смееш се, пак се напиваш и накрая се прибираш, за да правиш всичко това тук.

Англия ми хареса много, поради подредения и скучен начин на живот там, заради еднотипното и спокойно ежедневие.

Хората сме устроени да понасям всичко, стига да знем защо плащаме високата цена, а и да незнаем, пак издържаме, нали живота трябва да продължи.

Човек се справя с всичко, трупа опит, пада, става, и е все по-издържлив.

Има интелигентни българи навън, просто експеримента ми беше сред крайно нуждаещи се от пари, от любов и поне малко разбиране.