След морето

Трудно се свиква да имаш асфалт под краката, вместо пясък.
Трудно се свиква да стоиш да един стол, пред един компютър по цял ден, вместо да сменяш плажните столове под една тента.

Морето не беше Черно.
Не беше и пиянско. Аулина не влезе в употреба. Винаги знаех къде ми е главата, за мое голямо съжаление.

Любовно беше. Трудно, но любовно.

Не прочетох нито една книга. Прочетох Уелбек, само до половината на „Възможност за остров”. Не се чете на плажа с хора около теб. Чете се на спокойствие.
Открих една интересна авторка.
Но това море не беше за четене. Беше опит за почивка и забавления.

Една от най-спокойните ми почивки.
Срещи с колеги, които искам да видя.
Лежерни напивания.
Горещи и задушни събуждания.
Много смях. Шеги.
Нови запознанства. Интересни хора.
Силни впечатления. И много спомени.

Пътуване на север.
Хубава кръчма „При Панчо”; безумен Слънчев бряг с хотел-манастир; сън в колата; Дуранкулак и много миди на плажа; къмпинг Добруджа и много ракия, спане в колата, странната баня с хубавия спомен, Тузлата; Шабла, Бай Пешо, домашната ракия и рибената чорба, натуралното „тъй ли”; къмпинг „Свети Георги”, странно спокойно място, с много ракия, сервитьорка с ”ужасно големи цици” и вечно учудена, добродушна физиономия, калкулатор като пишеща машина, още ракия, трева, огън, метеоритен дъжд.

Връщане.
Концерт.

Рожденния ден, подаръка. Който не беше изненада. Вторият подарък. Опит за пиянство. Роклята. Дъвката, която залепих на нея. Бара. Страховете ми. Историите, които чух.

Питката и „вещерското” парти.

Опит да видим изгрева, неуспешен. Виждане на мястото.
Снимки.

И спомените за там. За многото хора. За шума. За играта на табла. За бара със смешните си башХора. За концерта. За втория концерт.

За кафето, което ми правеше всяка сутрин. За прегръдката, в която заспивах всяка вечер. За едно „Обичам те”. За двата подаръка, с които ме изненада.

За трудните взаимоотношения на много хора на едно малко място. За смешните случки на много хора на едно малко място.

За първото море на едни двама хора.