Пътуване

Пътувах вчера в автобуса, на топло и приятно.
С усмивка на лице. И леко уморена. Приятна умора. И с хиляди мисли в главата.

Колко е хубво да решиш и да заминеш. За два, три дена да избягаш от ежедневието си. Да решиш, че ще ти се случи нещо чудесно и да се случи.

Обикалянето на баровете, концерта, сърдечното посрещане, хубавата и приятелска компания бях куп хубави неща.

С усмивка на лице се събудих в неделя сутрин.

(Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.)

Незнам как се случват тези неща, вероятно има хора, които задължително трябва да срещнем пак в живота си, понеже имаме по нещо неизживяно с тях.
Но като се случи нещо подобно си мислиш, че е само хубав сън. Мислил си го по някакъв начин, представял си си го. Но като се случи те е страх. Колко време ще трае този сън и може ли да бъде е реалност. И после разбираш, че няма значение. Важното е че вече се е случило.

И най-вече - да си на точното място, в точното време, с точните хора :)