Любовно

Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.

Много исках да седна и да Му напиша писмо.
За съжаление няма как да Му го изпратя.
Той е събран от многото мигове с различни хора.

Той е момчето, което ми пишеше писма на ръка; той е и пътешественика, който обикаля света; той е този, който ме търпеше на 19 и беше най-милия мъж; той е този, който обичаше да ме снима постоянно; той е този, който ми изпраща песни постоянно за извинение.

А как ми липсва.
Как ми липсва това да заспи вечер до мен, без уговорки и страхове.
Да ме прегърне и на сутринта, да се събуди до мен с усмивка. Да пием кафе и да отидем на работа.
Да ми звънне през деня и да ме попита как съм. Да се видим вечерта и той да ми подари цвете без повод (а как не обичах да ми подаряват цветя).

Да седнем и да вечеряме на музика. Да гледаме филм заедно и да заспим (със или без секс).
Да ме целуне преди сън.

Да се разплача до него, ако ми се плаче.
Някой почивен ден да станем и да излезем от София, някъде само двамата.

Той да плаче до мен, ако му се плаче, но не от мен. Да го целуна преди сън и да го събудя с целувка. Да му звънна през деня, за да му кажа, че вече ми липсва. Да се видим след работа и да му предложа отидем на кино и да отидем.

Да се посмеем заедно.

Липсваш ми много и ме е страх много. И теб те е страх, нали?!

Искам да ми пишеш пак писма; да обикаляш света, за да се прибереш при мен; да ме търпиш когато съм нещастна, да ме снимаш, без да се притеснявам; и да ми изпращаш песни, защото ме харесаваш, а не за да се извиняваш.

Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази дето има да идва
Или друга да чакам