Обзор

http://www.youtube.com/watch?v=tKQSlH-LLTQ&feature=related

За годината с най-много бели и черни бобени зърна.
Не знам дали защото отминава, дали защото скоро ще помъдрея (ако е възможно) с още една година, но днес се замислих за нещата, които направих и тези които не успях, през изминалите месеци.

(Не равносметка, думи с корен „сметка” не звучат добре.)
Ами по-скоро обзор на глупостите и хубавите неща, които надробих.

За белите и черните бобени зърна на Елин Пелин.
За това как преминах от един начин на живот към друг, по възможно най-безболезнения начин и с много малко мъка.
За това как смених работата си.
За това как наваксах за едни много години и правех неща, за които много не мислех предварително, и после бях повече доволна, отколкото не.
За хората, с които поисках да бъда и бях.
За пътуванията, които предприемах и ми донесоха само усмивки и весели спомени, замъглени в лека махмурлийска мъгла.
За вечерите, които започвах и приключваха чак на сутринта. За заспиването на светло.
За хората, които срещнах много случайно и бяха спирка на която се застоявах или не.
За купищата смс-и изпратени в моменти на умопомрачение.
За годината, в която повече се смях, от колкото плаках.
За годината, в която се опитах и май възвърнах усмивката си.
За спокойствието, което е в главата ми сега.
За първата ми почивка с някой много специален за мен, за първата ни Коледа, за първите ни съвместни моменти.
За малките ни и големи подаръци, понякога изненада, понякога не.
За новите приятелства и тези, които успях да съхраня.
За хубавите книги, които успях да прочета.
За едни десет години, които изминаха в непрестанно лутане.

За спокойствието, което се надявам да не си отнема.
За събуждането до теб и усмивката ми всяка сутрин.