Да те има

Да ти писне.
Да ти писне да си толкова добър, че чак глупав.
Да ти писне да се караш всеки ден, да повишаваш тон, за да се защитиш.
Да си нервен.
Да се усмихваш рядко.
Да не се усмихваш.
Да ти писне, че не можеш да обичаш спокойно.
Че си винаги уморен. И да не знаеш какво да правиш. Как да го кажеш.
Да ти писне, че когато можеш пиеш.
Да ти писне от теб самия колко си неадекватен. Не контактен и без шибаното ти чувство за хумор.
Да се чудиш къде си се загубил и колко точно си изпуснал.
Какво си забравил и къде.
Да не си нормален човек.

Да намираш по няколко минути сутрин да почетеш хубава книга, и още една успоредно.
Да се зарадваш истински, че се будиш до толкова любим човек.
Да има на кого да кажеш: Обичам те.
Да има на кого да звъннеш, когато си бесен и да не си бесен след това.
Да има кого да прегърнеш преди да заспиш.
Да има за кой да мислиш изненада за Коледа, а и за всеки ден.
Да има кой да не забравиш.
Да има с кой да си искрен и да не е нужно да повишаваш тон, за да ти обърне внимание.
Да има с кой да си поемеш глътка въздух.

Добре, че ГО има.